Call for entries

Както вероятно вече сте видели, и моля да ме извините за безразборните запетаи, в горния край на блога има един проект за книга за контактен център. Моля, всеки който има какво да каже по въпроса да ми прати по някой ред, за да посъбера различни гледни точки. А аз пускам там преработката на това, което съм написал досега. Благодаря. Може да ми пратите картинка, стихче, един ред да е - все е от полза. Пуснете го като коментар на този пост. Картинката с патъците е просто готина картинка, която намерих. Ако някой си мисли, че зеленото има нещо общо със зеленото на един наш телефонен оператор - в грешка е. Не е това зелено. Няма нищо общо. Господ да Ви пази мобата. Ето текста досега:

Call center 24/7

Глава 1

Кой съм аз

Да започна и аз като Робинзон Крузо „Роден съм в град Йорк през ...”. Преди известно време тази книга ми попадна в ръцете, чудесното издание с твърди корици на библиотека „Световна Класика”. Надписано от далечната наша роднина кака ми Стефка с правописна грешка. „На Борисчо, от кОка Стефка”. Голям смях му удряхме с брат ми на тази грешка. А на „Робинзон Крузо” аз му удрях голямо четене. Тъкмо се бях научил да чета и баба ми откри, че докато чета може да ми пробута всякаква храна. Горкият Дефо, по страниците на произведението му има следи от филийка с лютеница, филийка с риба „Перла”, баничка, марципан „Кума Лиса”, циганска баница, попска яхния и всякакви други вкуснотийки.

Идеята на баба ми, трябва да се признае, беше гениална, още повече, като се има предвид какво дребно злоядо копеленце бях. Моя е репликата „Абе, ти не разбираш ли, че въобще не обичам да ям. Склонността ми да обобщавам, също е наследена от баба ми, в един по-късен етап от живота ми тя успешно резюмира развитието ми по следния начин: „Борисеее, какво дете беше – какъв идиот стана.” Така си е, питайте, който искате от приятелите ми, аз съм внук на баба си, син на майка си и баща си и брат на братята си и по всеобще съгласие, в общи линии идиот.

И а ла Робинзон . роден съм в град София, живял съм и живея в град София, надявам се и да умра в същия град. Сега като се замисля, не съм много сигурен къде искам да умра, но за момента казвам София, за да покажа постоянство. Безкрайно необходимо качество, от което аз имам не чак толкова много. Имам куп отрицателни качества, които създават впечатление за постоянство, но това тяхното е мимикрия и не бива да им се хваща вяра.

От време на време съм живял и в други градове за по малко и не по моя вина. Въпреки многото абсолютно логични, приемливи и реалистични оправдания, които имам, длъжен съм да призная, колкото и да не ми се иска, че съм живял и в други градове. За щастие мога да си спомня повечето – не, не повечето, а всички места, на които съм бил. Помня си всичките неразумни, никому  необходими извънградски излизания.

Едно време като имаше още социализъм, задължителна военна повиност и разпределение, след завършване на висше образование, баща ми беше изпратен в Казанлък да преподава история на изкуството в тяхното училище за приложни занаяти. Каква ти история, какво ти изкуство, какви занаяти в Казанлък, но ... да. Не помня много от Казанлък. 

Тук читателят си отдъхва и си казва: „ Оуф, поне за там глупостите му на тоя няма да са кой знае колко”, и си го представям вбесен след няколко страници: „Не си спомням много ли – копеле! Половин глава, че и отгоре си спомняш, изрод такъв!”. На такъв имам да кажа само: „Прецакан си!”. Ако четеш това, то е стигнало до публикуване и вече си си платил за него, за да го четеш. Освен това си негър! Откъде знам ли? И аз съм негър. Знам, че съм негър, защото веднъж, като бях студент, един ерудиран очилт мъж дойде и ни разказа за кината, в които ходят главно бели човеци, и за кината, в които ходят главно черни - човеци. Той беше политически коректен, учтив и любезен чичка и си личеше, че е тъжен от това, че все още има сегрегация. Аз пък се зарадвах и си помислих „Колко правилно!”. Днес остатъчна сегрегация, утре отново греещ в душите ни расизъм.

Белите млъквали след началото на филма и гледали тихо, а черните се вълнували, коментирали на висак глас случващото се на екрана, давали съвети на главните герои и прочее. Същото било и докато гледали телевизия вкъщи. Но да си продължа към читателя – ти си негър, защото, поне в тази глава аз съм главният герой и да ми говориш и да не ми говориш, и да си мислиш нещо и да не си мислиш нищо, аз ще си правя каквото си искам. Ще те залея с глупавите си спомени за Казанлък.

От това, че е градът на розите, нищо не е останало в главата ми, сещам се за това о веднъж дваж годишно, когато ям локум от картонена кутийка, защото на кутийката ва локума има една леля, която бере рози. Спомням си как веднъж докато бяхме сами с брат ми вкъщи, той на 3, а аз на 5, вятърът ми издуха от простора една блуза. Много ревах за нея. Нямаше какво да направя, бяхме заключени на седмия етаж, нямаше нито телефони, нито кого да повикам. Блузата отлетя, а циганетата под блока я прибраха и щастливо я отнесоха. Май съм ревал от безсилие. В една градинка имаше детска катерушка - кафяв пластмасов крокодил. В един рейс майка ми каза на едно цигане „Махни се оттука, имаш много въшки!”, а мангалчето отговори „Лельоо, а ти кога беше докторка?”. Съседите ни бяха Страхил, жена му Христинка и сина им Генчо. Страхил беше плешив, със страховити мустаци, Христинка правеше много готини сладкишчета – кошнички, като истински, с шарени сладки топки в тях – бяха малко по-големи от напръстници, а Генчо имаше много пластмасови войници, правеше кораби от пластелин и по-късно се оказа, че има план.

Банкя

Concordia

Cosse le Vivien

Мобилните телефони са убийци на разни неща

GSMarena.com имат много хубава статия по-въпроса. Направена е с елегантно чувство за хумор и се отнася за всичките технологични джаджи, които са го отнесли от мобилния телефон. Като я четох си мислех, че мобилните отвяха и разни други неща – например телеграмите. Спомням си как едно време, от време на време можеше да биеш една телеграма на някой, който е на вилата си – примерно. От известно време телеграмата въобще не се предлагала като услуга. Как ли ще се чете Удхаус – много ми е чудно. Какво ли ще разбират от телеграмите на Бъртрам Устър. Ще знаят ли защо е кратък изказът? Ще има ли кой да им напомни, че се е плащало на дума? Отнесе го и писането на писма – сега на хартия, във формата на писмо пристигат само разни сметки и извлечения от банки. Преди имаше лепене на марки, писане, чакане, опити за грамотност, ароматизирана хартия – ще ти помни ли някой какво е „епистолярен роман”? Баба ти трънкина. Как ще се приема на Буковски „Поща”-та? На първо четене се сетих за телеграмата и за писмата, сигурно има и още неща, сигурно и възприятията ни за неподозирани от мен неща ще се променят по неподозиран за мен начин. Носталгия… и любопитство.

Да отговоря на позвъняването, да не отговоря на позвъняването

Calm Conflict Resolution
or
Call Center Representative

От време на време, когато ми звъни телефона се появява надпис unknown number или withheld number. Известно е още като CLIR, скрит номер, непознат номер и т.н. Както пред мен така и пред всеки собственик на мобилен телефон стои въпросът дали да се отговаря на тези повиквания или да не се отговаря. Тези, които са решири да филтрират обажданията си с blacklist, решават проблема сравнително лесно – на техническо ниво. Тези които имат по-обикновени апарати ще трябва да изтърпят звъненето или вибрирането на мобилния докато човекът от другата страна се откаже. Моята лична политика по въпроса е хаотична, понякога отговарям, понякога не отговарям. Всеки взима сам преценка според случая – според мен, обаче трябва да се отговаря на тези обаждания. Ако ситуацията не позволява отговор, може би по-скоро е добре изцяло да се изключи телефона. Много хора звънят със скрит номер по невнимание, от незнание или защото са забравили да си настроят телефона. А ако някой Ви търси за разрешаване на конфликт и разчита, че ще се излъжете да отговорите – може би пък е по-добре да разрешите конфликта.

.... OFF!

Пише по вестниците и казват по новините, че българите намалявали. Намаляват те. Намаляват и гражданите. Намаляват и нормалните. Намаляват и здравите. Увеличават се селяните (разбирай не хората, които живеят в села, а ония дето главите им са изтърбушени отвътре и напълнени с плява и тор). Хората намаляват. Увеличава се пенсионната възраст. Все повече жени емигрират. И така ще стане, че глупавите бели мъже ще работят до смърт, за да изхранят и да произведат мръсни, гадни, крадливи мангалчета (да не си помислите, че съм расист или ксенофоб – неее, мангалчета са малки старинни уредчета за отопление – мръсни са от саждите, произвеждат се от ковачи – главно мъже, гадни са, защото се правят трудно, и са крадливи, защото изгарят толкова много дърво, че не е истина).

Въпросите

Въпросите морално етически не са като въпросите орално фалически. Не е като да пишеш „кур” на стената на историческата забележителност и да прославяш родните дружества туристически. Сложни са тези неща – много. Идва ли се на работа по-къси гащи? Да се изпляскам ли с колегата/колежката или не? Дали пък да не прецакам шефа? Защо да не подгъзурча куйрука и да не стана кафяв нос – и без това всичко отива по дяволите, поне аз да съм добре? Да взема ли пък да си свърша работата? Защо да не поскрия данъци? Но няма какво да го мисли човек, дето викаше един приятел: „Мразим да мислим, защото се потим и миришем лошо!” Та така… Вторник.
Шибана работа е вторника, не е гаден като понеделник, но е и далеч от преполовяването на седмицата. Недоклатена колежка е изпаднала в киселинно състояние, което вероятно й изтребва яйцеклетките до една, а видимото проявление на киселинността е отровно мълчание. Не съвсем, чува се как хрупа някакви гризини. Чакам шефа да излезе за обяд, за да мога спокойно да пафкам цигари на балкона. Докато този момент дойде трябва да оценявам работата на хората – бих им наджаскал отлични оценки на всички с едно тряскане на клавиш, но по закона на всеобщата гадост е невъзможно да сложиш групова оценка – те ти тебе булка интелигентен софтуер. Усещам как ме налазва погнуса, мирова скръб и всеобхватна мизантропия. Дали пък с мен нещо не е наред?

Покана за рожден ден

Получих покана, но няма да отида. Обадих се сутринта  да му честитя рождения ден. "Добро утро, ... ми, честит рожден ден! Да си жив и здрав!" "А, благодаря, ти как си?" "Добре съм, вие как сте!" "Добре сме. В неделя ще се чествам, ако искаш ела!". Не, бе, не искам, ако ти искаше да ме поканиш щеше да ми се обадиш по-рано и да ме поканиш, вероятно преди рождения ти ден. И тук аз съм кретен, че въобще продължвам да говоря с него: "Къде?" "У нас." Тук вече се сещам, че не ти ща и поканата и чудото и казвам: "Знаеш, че в събота и неделя обикновено работя, няма да дойда." "Добре" - ми казва той с облекчение. "Хайде, приятно прекарване и чао." "Чао." 

Един лев

Прибирам се спокойно днес през градинката на народния театър и някакъв розов чичка идва и на чист английски език ме пита говоря ли английски. Говоря бе, чичка. И дай назаем един лев тогава, че идвам от Ямбол и ми се счупи колата. И ми го вика това на чист английски отново. А пък аз на езика на Шекспира му отговарям.  А, не, да ги немаме такива, чичка, тая врътка я знаем много хора. Ще трябва да измислиш нещо друго. Ебаси - научили сме англичаните да маат по центъра и да крънкат по левче. Вива Булгария, Вива, екс булгария, вече Мангалия. И обмяната на международен опит също - Вива!

Обещавам пак да почна да пиша

Обещавам пак да започна да пиша, но този път ще гледам да не е за глупости, а за някакви сериозне неща.

Котка на прах

Преди няколко дни, вкъщи дойде един познат. Пи кафе, пуши цигари и разказа готина история. Гледал по телевизията някакво интервю с деца. Питали ги какво е отрова за мишки. Едно от децата отговорило: „Котка на прах”. Винаги с удоволствие си спомням как бате Енчо попита едно момченце: „Какъв искаш да станеш, когато порастнеш?”. А то намусено избълва „Робот!”. На същия въпрос първият отговор, който успя да измисли Ирина беше – „Зелена”. Аз реших, че тя иска да стане Йошка Фишер. Дребосъците са адски свежи. После, по знайни и незнайни причини всички ставаме квадратни.

GMO - генно модифицирани храни

Гледам навсякъде, че напоследък е страшно модерно да се протестира срещу генно модифицираните организми. Айде стига, много е знаела баба ти, че пестицидите са вредни, та да протестира срещу тях. С тоя скапан интернет се оказва, че всички знаят за всичко, по много, защото са прочели някой форум. Какво като е генно модифицирана свинята, нямам нищо против да има десетина бутчета пилето. На вкус не вярвам някой да го усети. Едно време в някакъв разказ, четох за един, дето бил такъв чревоугодник, че можел да разпознае яребицата, дето яде, дали е лежала на лявата си или на дясната си кълка. Кой знае колко генно модифицирани неща сме изкльопали досега – сега тепърва ли да демонстрираме срещу тях. Ама, не знам си какво си, ама чист свят за децата ни, абе, що не си… Баба ти сигурно смята, че компютъра е вреден за теб, ама не ходи да протестира. Кой знае към още какви неща ще се адаптираме както към смога, нитратите, луминисцунтните лампи, излъчванията от мобилните телефони. Еволюция. Какво има да се протестира – не знам. Ава иначе е готино, няколко часа протест и отиваш да ковнеш две сандвичета от напълно натурални продукти в МакДоналдс.

Зов за помощ

Има дни, в които не ми се прави нищо. Ама наистина нищо. Искам да се върна в леглото и там да си подремвам до вечерта. А вместо това ми предстоят няколко наистина гадни претоварени дни. Напоследък дори не ми се пише в блогата, сигурно ще да е някаква пролетна умора. Кафето не ме изправя на крака и въобще - апатия. Жестока. Надявам се някой да има рецепта за лечението на тая работа. Приемам всякакви предложения. С най-грамадански нечовешки усилия успях да напиша кой печели във февруарския конкурс "Снимай се с чичо Боби", но нищо повече.

Студеното време още повече прецаква работите, дори не ми се излиза. Поне да беше топло да може да се кеси навън, а то - дърво и камък се цепят. Минус четири градуса. Ебаси, какво става не мога да разбера.

Моля стегнете симозъците ако можете и препоръчайте нещо, каквото и да е, за да се оттърва от това настроение. Гледам по онлайн книжарниците хората цели книги са написали, но дори не ми се пазарува...

To blog or not to blog

Или по-скоро, да си признаем ли, че имаме блог. Голяма дилема. Имаме си блог, да си признаем ли или не. Естествено, че ще си признаем, за да ни четата повече хора, за да се популяризираме, за да се видим колко сме умни и какви важни неща ни интересуват. Това е за приятелите. Да си признаем ли на колегите? Естествено - да си признаем, те ще ни разберат най-добре като се оплакваме от работата си или се хвалим с нея. Е, има опастност шефа ни да научи, но ще бъдем внимателни. Да си напишем ли блога в CV-то? Е, разбира се, ако в обявата има веселата думика "креативен", много ясно, че трябва да си признаем, освен ако блогът ни не е мнооооого тъп. Обаче никога не си признавайте ако тази думичка я няма. Скоро на едно интервю питали мой приятел колко време отделя за "хобито" си. Той пише горе долу колкото и аз, по около 10 мин. през ден. Интервюиращият похъмкал неодорително. Така че, лъжете, не признавайте, е имате блог, тия копелета, няма да го намерят така или иначе, защото главите са им заврени в гъза - като на всеки HR. И да си признаете, че имате блог и да не си признаете пак ще прецакате същите минути от работното време, а ако си признаете само ще се вторачват в кой час от денонощието публикувате. Гледайте блогът ви да е влиятелен, за да може да закопава живи хора. За да ви носи пари, за да ви прави кеф, за да отпускате парата с него. А ако решите да си признаете - гледайте да сте готови да си понесете последствията от простотията на HR-а, който стои срещу вас.

Не ви ща тъпото пликче, и на вас да *****************майката

Голяма простотия. И тъй като и аз съм голям простак нямаше да й обърна внимание, и то никакво, ако Няня не ми беше казала. В магазини Верде, както тя е забелязала, а аз пък съм забелязал същото за магазини 345 и за BILLA, като си напазариш яката си слагаш покупките в найлонова торба. Сега - найлоновата торба първо е вредна за околната среда по понятни причини, второ - като си напазарувал ми се струва редно да ти я дадат тая торба без пари, защото то е един вид като опаковка на стоките им. Те обаче, гнусните копеленца, не стига че ти дават торба с тяхното лого и ставаш на ходеща реклама, ами трябва й да си го платиш тъпото парче пластмаса - около 20 стотинки. Хем им правиш оборот и респективно печалба, хем цапаш природата, хем им плащаш за реклама. Ебаси!!! От утре почвам да си нося платняна пазарска чанта.

Разрешени протести

Тази сутрин прочетох следната статия. Обичайното бла-бла-бла-бла. Така де, все едно. Все едно - ама не е все едно. Много готино впечатление ми направи, че трябва да искам разрешение за протест. Много готино "Добър ден, добър ден. Аз ще обичам да протестирам, защото съм недоволен от нещо си. Добре, ама в четвъртък. Или - не, не може да протестираш, не разрешаваме". Както каза снощи мъдрия таксиджия: "Ташак, госпожа Балабанова, ташак!"

Смърт в социална мрежа

Не знам питали ли сте се някога какво става с всичките ви онлайн и други цифрови животи, когато умрете? Питали ли сте се какво трябва да става - в смисъл, регламентирано ли е по някакъв начин какво се случва като потребителят умре? Има ли някаква процедура? Физическата е ясна - издават ти смъртен акт, погребват те, едни роднини и приятели реват /евентуално/, други се радват. Издава се удостоверение за наследници, ако имате такива и т.н. Какво обаче става с регистрацията ви, да речем в mail.bg? Ако някой може да ме насочи къде да прочета, как са регламентирани тези неща, моля да го направи. 

Причината да драскуля тия работи е, че напоследък по профилът във facebook на една моя позната, която за съжаление умря, се вихри бясна активност. То не бяха спомени, не бяха писма до нея всеки ден, не бяха добавяници на приятели, организиране на изложби на снимките й и какво ли още не. Направо ми стана страшничко. Женицата е мъртва от година и нещо, че ако не и от повече.

Искам ли някой да ми рови из профила като умра - определено не! Как обаче да го закрия като съм вече умрял?

Клиентът е виновен, сам си е виновен!

Понякога като чета разни статии по блоговете направо побеснявам и се чувствам предизвикан да напиша нещо. Днес, след половинчасово чудене все пак реших да напиша. Провокиран съм от един линк от Svejo.net, а именно линкът "Сигнал на гражданин за измами...", освен него ме предизвиква и статия в блога на Калоян Йорданов. Напълно съм наясно, че хората имат добри намерения и затова побликуват въпросните статии, които ще се позволя да цитирам. Тука, хората, които ме познават вече усещат голямото космато "Но", което предшества храненето...Бравос ама, пичове, хайде малко по-кротко, а? Първо за Нова телефонна измама...Какво е това "цъкване", "клик/пване", "прозвъняване", "стреличка" или каквато и да е друга простотия, която сте измислили. Това НЕ са услуги на нито един мобилен оператор. Това е някаква клиентска идиотщина, за да си спестите някоя стотинка. Айде без тия простотии,

Доброто възпитание и съпътстващите го думи... Какво, по дяволите, се случи?

Влизате в магазин и продавачката започва да говори на "ти", от вратата. "Познавам ли Ви отнякъде?" леко ядосан/а питате Вие. "Не, не мисля." - кокетничи тя. "Каква, точно е причината да ми говорите на ТИ?". Тя вече гледа все едно сте й изяли закуската. Една дама на около шейсет години ми каза веднъж: "Това изглежда е модерно, и аз нямам нищо против децата да ми говорят на ТИ.." Аз пък имам нещо против. Очаквам към мен да има уважение, когато ползвам някакви услуги. Очаквам хората, които не познавам или познавам слабо да запазят дистанция. Очаквам операторът на телефнната компания да ми каже "Благодаря Ви за обаждането!". Казвам и очаквам да чуя: "Моля, ако обичате, благодаря, възможно ли е...." Очаквам възпитанието да бъде облечено в някаква форма. В подходящата форма. 

Преди няколко дни една колега надзърна в монитора ми и видя как пиша мейл на друг отдел. Реакцията: "Защо им пишеш "Моля и благодаря, те са длъжни да го направят!". Да, длъжни са, обаче, когато напиша моля и благодаря, после имаме добри отношения с тия хора и работим леко, а на теб ти се киселивят. Защо - не знам.

Има дни, в които не върви...

Ама никак не върви. Първо, сутринта така ми се спеше, че не можах да стана. Второ, закъснях за работа. Трето хората нещо не ме кефят на работа. Даже не се кефя и на себе си - тука вече си имам ебаси проблема. Така че - спестете ми коментарите си. Трето - още ми се спи. Четвърто - трябва да се занимавам с някакви не мои работни простотии. Пето - единственото, което искам е да се прибере и да релаксирам малко. В очакване съм на някакви други гнусотии да продължават да се случват. Най-доброто все още предстои, както казваха едни реклами.
Don't know what else to say. I am sitting quietly and expecting a shit storm. The day is not even half way over.

Молитва от работното място

Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя. Куража да променя нещата, които не мога да приема. И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес, защото ме вбесиха.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам 100% от себе си в работата си
12% понеделник
23% вторник
40% сряда
20% четвъртък
5% петък
И ми помогни да запомня……Че когато имам наистина лош ден.
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят.
Ще ми трябват 42 мускула да се намръщя и само 4 ,за да протегна средният си пръст.

АМИН.

Курабийки – домашен уют или секс

Курабийките са малки тестени сладкишчета. Любими, не толкова заради вкусовите им качества, колкото заради спомена за топлина и уют от детството, когато майките и бабите са ни ги приготвяли. Това са кулинарните и емоционалните значения на курабийките.

В офисния фолклор курабийките са нещо съвсем друго. Първите случай на черпене и изграждане на курабийчената теория датират от далечната 1996 или 1997 година. Не е много ясно, коя година точно. Основоположници на курабийченото движение са господата с tetris прякори Kamba Jazz и Bobo Swing. С курабии се черпи тогава, когато човек има нов сексуален партньор. То е едновременно дискретно самохвалство и открито проповядване на епикурейство. Курабиите са изцяло символични, важен е жестът на черпенето, който цели да направи другите съпричастни към удовлетворението на черпещия. Не са никак редки случаите, в които можете да чуете: „Това кафе е курабийка!”. Важно е назоваването на черпнята „курабийки”.

Месенето и раздаването на курабии трябва да следва определени ритуали.

- никога не се черпят курабии ако наистина нямате нов сексуален партньор

- ако почерпите но нямате нов партньор над Вас тегне проклятие

- проклятието е за „мрачно, тягостно и дългогодишно безебие”

- ако не почерпите, но се установи, че сте имали повод – същото проклятие

- когато бъдете почерпен/а трябва да отговорите ритуално: „Бравос, всеки ден да е сряда!”

- когато сте почерпили и са Ви поздравили ритуално, Вие трябва да отговорите ритуално: „Ааааа, мерси!”

- Ако сте били недоволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте

- Ако сте били доволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте – само се усмихнете дяволито.

- не можете да черпите два пъти за един и същи партньор, защото над Вас ще тегне гореспоменатото проклятие, освен ако*…

- *освен ако… тука теорията започва да става малко сложна. Но не чак толкова. Представете си, че имате нов партньор и надлежно сте спазили ритуала – т.е. почерпили сте. После прекъсвате контактите с този партньор. След години отново. Възниква въпросът редно ли е да почерпите.

а/ партньорът е под 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 3 години – можете да почерпите.

б/ партньорът е над 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 5 години – можете да почерпите.

- разделението е продиктувано от това, че хората след определена възраст по-трудно променят навиците си и един и същи човек вероятно по-малко променя сексуалните си предпочитания след 30. Преди 30 младостта все още подтиква хората към експерименти и е твърде вероятно един и същи човек да е променил сексуалните си предпочитания. Тука има място за сериозни дискусии по доизпедепцването на теорията, но те са за по на питие.

В основни линии това описва курабийчения ритуал.

How to make some money

Днес случайно попаднах на една страница, която предлага възможност да се спечели някой лев. Досега съм пробвал всякакви такива работи, но никога не съм печелил нищо от тях. Може би заради липса на постоянство или неразбиране - не знам. Но това ми се вижда доста лесно и реших да го пробвам. Засега са ми се трупнали 0.90 BGN. Дали ще станат повече не знам но се надявам. Линк към въпросната страница ще намерите най-долу вляво на блога, а функционалността може да проверите като псувате чичо Боби на воля - отново вляво на страницата.

I love my Blackberry...

Globul вече предлагат нови Blackberry и нови Blackberry тарифни планове. Пиша за тях, защото ми е доста по-трудно да се ориентирам в сайтовете на конкурента. Това е готино. Поне на мен ми се струва готино. За последните четири години съм употребявал три модела такива машинки. Три от тях почупих от ползване. И се ги бях ползвал щастливо и с кеф. Препоръчвам ги с чисто сърце. Сигурен съм, че доста мъже ще кажат после като брат ми: "Най-си обичам блекберито...., разбира се след жена ми, де...." Освен това цените им наистина са добри, за сравнение има линка, тук вдясно. Предполагам, че някои хора няма да са съгласни с мен, но пък като ползвател на такава машинка, ще ми е интересно да чуя какво мислят по въпроса.

Globul have new blackberries and blackberry tariff plans.This is a good thing for me. I like them blackberries. Used three different models over the past four years. Broke three devices on my way to breaking the fourth. Used all of them a lot and happily. Nothing, nothing compares to the RIM product. I strongly encourage all bulgarian users to try one. Plus the prices of the device and the tarrif plans have really decreased over the last year. My guess is that the men who do so will soon quote my brother, who said "The thing I love the most is my blackberry....., after my wife that is ..."

Вървят слухове, че ще има...

Вървят слухове, че ще има български e-wallet. Било съвместен проект на http://www.sepbulgaria.com/, http://www.globul.bg/, http://postbank.bg/, и разни магазини, от които запомних само книжарница Пингвините. Надявам се наистина да тръгне скоро въпросната услуга. Ровейки ей така, от спортна страст попаднах и на следното: статия за POS терминал на телефона. Доста телефони имат и бар код четец, така като чета пазаруването почва да ми изглежда приказно лесно. Въпреки бруталния ми скептицизъм към навлизането на тия неща на нашия пазар. Още си спомням как миналата седмица прекарах 10-тина минути на опашка в 345, защото касиерката се опитваше да работи с POS терминала. А аз исках да си купя само една вафла "Боровец", даже по едно време така се изнервих, че бях на крачка от това да платя в брой покупките на човека, който пазаруваше с карта.

Не е истина

Не истина, bg-mamma.com къртАт миФки. Тия имат инфо за всичко. Вчера Гугълнах "Мъжки шивач софия" и четвъртият резултат беше на bg-mamma.com. От архива им!!! Тия сигурно могат да ти сглобят атомна бомба, или поне да те снабдят с подробно упътване. Естествено, преди това любезно ще те посъветват да не я сглобяваш, или ако е наложително, поне да е при крайна нужда. Ядрени мацки. Представям си как в архива им има каталог: " Как да отровим съпруга си", "дванайсет начина да се разправите с побеснял глиган", "Диети за непослушни деца от 3 до 5", "Насъскване на баби", "леки ремонти на стратегически бомбардировач", " Кои са най-добрите помпи за кърма". Направо ме е страх от тия каки с много време и достъп до интернет.

Земетресение в Хаити

От известно време слушам, че много хора били състрадателни към жертвите на земетресението. Пращали дарения и т.н. благотворителност. Това е много, много хубаво, даже е човеколюбиво. Днес май слушах, че цял милион лева били събрани, за благородната кауза. Чудесно е това.

Обаче какво точно ми пука за Хаити не мога да разбера, пукната стотинка не давам за тях. Не знам къде са, не знам какви са, не познавам жив хаитянин, много по-добре и нормално е да дам пари или каквото и да е да направя за своите си, за тия, които са тух, хроми, слепи, самотни, болни, недъгави или в депресия. Боли ме за Хаитяните, бОли ме, ама яко. Не мога да разбера защо сме пратили една камара пари на майната си, като може да ги оползотворим тук. Ако някой разбира да ми обясни!

Голяма молба за големи дами

Днес ходих на куклен театър. Детски. Мислех да гледаме с Ирина "Хензел и Гретел", но се оказа, че сме сбъркали салона и гледахме "Косе Босе". Хванахме последните билети, преди да се напълни салона, защото естествено отидохме възможно най-късно. Все пак е неделя и всички искат да се наспят.
Имаше много шумотевица, деца, родители, прародители - баби и дядовци и антични лели, които бяха по-ентусиазирани и от децата. Чичкото, който късаше билетите беше апатичен. Детето, което седеше до нас коментира брадата ми, че била дълга, а Ирина коментира, че освен дълга е и бодлива и може да ми я изскубе цялата ако я хване и дърпа с всичка сила. Дотук добре и после стигнахме до местата ни. На предпоследния ред.

Докато си говорехме с Ирина и обсъждахме дали  "Хензел и Гретел" е трагедия или комедия /Изключително важна тема за всички 5 годишни момичета/ забелязах, че тя не вижда сцената и си сменихме местата. . Сега аз не виждах добре. Причината да нямам никаква видимост бе майката на дете идиотче, която седеше три реда пред мен. Структурата й беше като на тези каки на картинката, но беше по-висока и от най-високата на картинката. По мои изчисления към 195 см. Аз съм висок 178 см.
На всичко отгоре косата й беше направена на кукуриго, изправено вертикално нагоре. Обичайно нямам нищо против едрите дами, но моля, моля, моля, едри дами / прекрасни като Валкирии големи дами/, когато ходите на детски куклен театър, поне не си връзвайте косата на кукуриго. Няма как да Ви моля да сядате накрая на реда или на последните редове, но за кукуригото моля - не го правете! Децата зад Вас не виждат нищо освен чудесният Ви силен гръб, дори татковците им не виждат нищо освен изящното Ви кукуриго.

За рождения си ден искам....

За рождения си ден искам следните неща. Или поне някое от тях. Но в никакъв случай чорапи - писнало ми е да получавам чорапи. Вярно чорапите никога не са излишни на никой мъж, но понякога не е нужно. Не искам чорапи. А тия неща дето ги искам са част от идеята за стайлинг на чичката. Ако се сетите нещо да е в тоя дух, за което не съм се сетил или пък се сетите нещо, дето ще подобри стайлинга - драснете 2 реда.

Първо искам копчета за ръкавели - 5 чифта. За да имам по едни за всеки ден от седмицата. Държа да кажа, че тоя малък аксесоар прави носенето на ризи на работа много по-приятно и забавно. Аз вече си имам 2 чифта, та ми трябват още 5. Отдолу са линковете към мястото откъдето могат да се купят. Нямам особени предпочитания към нито едни. Харесвам ги всичките 5 чифта.

Чифт 1, Чифт 2, Чифт 3, Чифт 4, Чифт 5

Счупен термометър

Няня грипяса и без да иска счупи термометъра. Първо това се случи докато се карахме по телефона, второ счупването и възможността опасният живак да е изтекъл, някак си замаза караницата. Тя се притесни, аз се притесних, звъннах на Светли, защото е химик да ми каже какво се прави. Той ми съобщи, че живакът се чисти с медна метличка. Ходи търси сега медна метличка в 12:00 вечерта. Разбрах, че сярата се ползва за неутрализиране на живака и в малки дози с мед за леко слабително. Каква ти "Активия", бе братче, при констипация джуркай сяра с мед и всичко ще е наред. Както и да е, най-смешното беше, че разбрах, че при разлив на живак, живакът трябва да се предаде на гражданска защита.

Гражданска защита събира живакът от гражданите и тъй като той е супер отровен го използва, за да трови с него селяните, т.е. да защитава гражданите. Това е моята теория.

Неделни /леко махмурлучести/ мисли.

Вчера си изтеглих на *.pdf новия брой на "Капитал". Отворих си нова папка, защото вече имам три броя изтеглени и почнах да чета. Понякога има статии във този вестник, които ме радват. Един гражданин на име Вениан Григоров / това е препратка към блогът му / е написал мноого яка статия "HR мурафети". Евалла на тоя гражданин.

Другата случка за през уикенда беше, че получих покана да уаствам в един турски конкурс за карикатура, та моля, който от офиса се сети за нещо смешно да ми каже, имам нужда от малко помощ относно това каква карикатура да избацам, темата на конкурса е свободна - може човек да нарисува каквото си иска.

Сега сядам да правя за един приятел оферта за всичките бормашини, които продава - ако някой иска бормашина на добра цена - да ми се обади.

Линк / а обикновено не пускам линкове/

Видя ми се интересна статия, затова я пускам като линк. Работата на специалиста „Обслужване на клиенти” най-често се свързва с разговори по телефона. Отговорността на хората, които заемат такава позиция обаче е много по-голяма от това да отговарят адекватно на задаваните им въпроси, защото именно те изграждат имиджа на компанията, за която работят, тъй като най-често те са прекият контакт с клиентите. 

Така запомва статийката, вижте я, а аз ще очаквам да ми напишете какво е това, което Не казват в нея.

това си мисля аз заЛекарствоТО против рак

Да бе има - ако те налази рак му отсичаш единия крак и вече няма рак. Ей сега ще стане това. Цялата тая работа е една масова психоза, клинични тестове и патенти и всякакви други неща не се правят току така, защото няма какво друго да се прави. Че фармацефтичните концерни може да имат скрити мотиви - може, че може да е направил откритие човекът - може. Но си има ред за патентоване и за произвеждане и за тестване. То и Кашпировски лекуваше по телевизията. Аз пък съм изгледал толкова много епизоди на доктор Хаус, че мога да диагностицирам и аз яката, нищо че не съм бил никога доктор. Освен това има ебаси колко много хора, на които им говорят готини извънземни, ама никое не е казало как се лекува, да речем пърхут. Да не говорим, че аз пък лично лекувам тъпотия, мятам едни тайни кокали във въздуха, викам по много особен начин "Яхарааааа!" и IQ-то на пациента се изстрелва в небесата. А и искам 2 000 000 000, защото като на 1000 човека оправя мозъчния капацитет, все някой от тях ще измисли как да пътуваме лесно и бързо из космоса и ще излекува рака - като му отреже единия крак и с енергията от тоя крайник ще си пропелне задника до Марс за 5 секунди. Е, верно ли беееее???????

Спомени

Имаше едно време една учителка по химия, която казваше: "Извади си си оная работа от под чина да не ти я извадя аз!" - става дума за уокмен. "Ученика с дъвката - в кошчето!", "Отворете прозорците и излизайте!", друга учителка казвала "Подчертайте с кръгче!" и "Пее хубаво, но в час по математика!" - забележка в бележник, и друга забележка "Полива минувачите с боза!". Сега като си мисля за тия учители, те са ми донесли много радост. "Защо ви е чук, когато аз съм тук?" беше казал един учител на летен пионерски лагер. Аз харесвам мойте учители, а ти!

Мистерията на роуминга

Мистерията на роуминга. Тази така разисквана тема във всички ешалони на магико-технологичното изкуство на мобилните телекомуникации. Отговори на въпроси от сорта на "Как работи?" и "Кой плаща?" са най-често задаваните и трудно разбираемите. Дали роумингът трябва да бъде включен от Вторник 9 часа и 58 минути, защото точно тогава излита самолета или обратното трябва да бъде изключен "Защото аз съм си се прибрал и повече няма да излизам"? Дали аз плащам сметката от София до КПП Андреево, а Айшето поема остатъка от цената от границата до Истанбул? Дали хилядате ми безплатни минути ще "важат" към групата ми от приятели по време на пребиваването ми на остров Бали на другия край на света? С такива къси въпроси можем да навлизаме още и още в тайните кътчета на Роумингландия, но за да избегнем поводи да се чустваме глупави, с няколко прости примера и определения ще хвърля светлина върху въпроса "Какво аджаба е Роуминъ?".

PDR

Мразя. Да не говорим, че няма никакъв смисъл. Криза, драма, и какво като работя добре. Да не вземат да ми увеличат заплатата? Много тъпо, досега винаги съм бил от тая страна, от която ти обясняват защо не си чааак толкова добре. Сега трябва да обяснявам защо някой не е чааак толкова добре, а много добре знам, че човекът си е ок. Да знам, че сухата статистика за представянето на хората показва, че еди какъв си процент са добри и еди какъв си процент работят по-лошо, знаете ли какво обаче. Моите хора са си добри. В края на краищата нещата опират до това за каква най-висока оценка мога да се преборя с идеолозите на тъпото годишно оценяване. Тъжната истина е, че не мога да се преборя за всички. Сори, ама не мога. Освен това знам, че моите хора влагат толкова много в тая работа, колкото никой по горните етажи не влага. А взимат най-малко. Всичката тая работа е една голяма шитня и от днес почнах да гледам как да се оттърва от нея.

What about love

Nothin' about love. Niania is talking about eating raw vegetables. They are delicious she says. Now, ... normally I'd say 'Raw vegetables, girl, you've gone insane, you are mad!' Guess what - I'm kind of ready to believe her, I'd even try some. It is the way I feel. Say 'What about love?'. What about it. I'm just sayin' May be raw vegetables ain't that bad. Maybe you don' die from vitamines overdose.

Глупости

Излизам онзи ден на балкона да пуша и заварвам Росен да обсъжда предстоящата си сватба. Къде? В какъв ресторант? Какъв куверт, какви дрехи и всякакви такива дивотии. Росен се е сгодил преди няколко месеца - явно е щастлив от цялата работа, въпреки че не виждам защо. Не, че не съм му казвал да не се жени - казвал съм му, но той не ще да слуша. Сега, обсъжда тъпотии. Питам го кога ще се жени - той вика, че щяло да е в началото на лятото. Е, Роско, вземи сега като си се сгодил с тая мома, сега е време да обсъдите разни други работи, а не дреболии. Обсъдете деца, работа, училище, имоти, очаквания, намерения, разгледай добре дали не те дразни с нещо, виж дали сутрин ти е хубаво да се събуждаш с нея, помислете за общите си планове, дано да имате такива. Много внимавай, копеле, защото тая работа с жененето не е нещо, дето го приключваш лесно и бързо ако един ден размислиш. Та внимавай, копеле до ранното лято и помисли добре и ако нещо те притеснява, бий си камшика и дим да те няма. Сега имаш време да се откажеш, помисли го добре, ама не със сърцето и пишката, а с главата. А иначе уреждането на сватба ще стане дори без да си мръднеш пръста, роднините са готови на всичко, само и само да се повеселят на твой гръб.

Три моби

Онази вечер стояхме с Няня в Уго и чакахме да ни донесат манджа. Беше ни домързяло зловещо да готвим. На съседната маса седеше двадесет и няколко годишна мацка, пиеше бяло вино, ядеше чийзкейк и цъкаше нещо по някаква моба. Звънна два - три пъти на някого, но не говори, явно от другата страна не й вдигнаха. После се разхлипа нещо, извади носна кърпичка и си обърса носа, ния с Няня гледахме любопитно през цялото време. Трите телефона на мацката стояха безмълвни на масата. Да имаш толкова много телефони и да ядеш сам, да чакаш някой да дойде и той/тя да не идва. Дори да не ти отговаря - тъжна работа. Много тъжна работа. После тя ни погледна лошо, задето сме се втренчили в нея и ние се направихме на разсеяни - ни лук яли, ни лук мирисали.

HepatIt - дръжки

Отивам днес на работа да си разчистя имейла, че утре за първи ден след отпуска не ми се четат триста хиляди писма. Веднага научих радостната новина - имаме болен от хепатит. Ама какъв хепатит - никой не знае. Нема никакво значение. Очевидно тоя път наистина ще се мре. Но друго си мисля, викат хепатит било, дали пък не е пак с Х ама да не е хепатит. А? Сега като си мисля направо е чудно, че не познавам никой дето е инфектиран с "хепатит". Ще взема да отида да се изследвам за "хепатит". Но пък е красив вирус - той и на хепатита вируса е красив, но този по-ми харесва. Има си и пипалца и всичко. И е бая зъл и коварен, обичам зли и коварни неща. Обичам и Макиавели - един от любимите ми мислители. И почти като Чезаре Борджия - любим практикант на философията на любимия ми мислител.