Гледам навсякъде, че напоследък е страшно модерно да се протестира срещу генно модифицираните организми. Айде стига, много е знаела баба ти, че пестицидите са вредни, та да протестира срещу тях. С тоя скапан интернет се оказва, че всички знаят за всичко, по много, защото са прочели някой форум. Какво като е генно модифицирана свинята, нямам нищо против да има десетина бутчета пилето. На вкус не вярвам някой да го усети. Едно време в някакъв разказ, четох за един, дето бил такъв чревоугодник, че можел да разпознае яребицата, дето яде, дали е лежала на лявата си или на дясната си кълка. Кой знае колко генно модифицирани неща сме изкльопали досега – сега тепърва ли да демонстрираме срещу тях. Ама, не знам си какво си, ама чист свят за децата ни, абе, що не си… Баба ти сигурно смята, че компютъра е вреден за теб, ама не ходи да протестира. Кой знае към още какви неща ще се адаптираме както към смога, нитратите, луминисцунтните лампи, излъчванията от мобилните телефони. Еволюция. Какво има да се протестира – не знам. Ава иначе е готино, няколко часа протест и отиваш да ковнеш две сандвичета от напълно натурални продукти в МакДоналдс.
Showing posts with label история на деня. Show all posts
Showing posts with label история на деня. Show all posts
Зов за помощ
Има дни, в които не ми се прави нищо. Ама наистина нищо. Искам да се върна в леглото и там да си подремвам до вечерта. А вместо това ми предстоят няколко наистина гадни претоварени дни. Напоследък дори не ми се пише в блогата, сигурно ще да е някаква пролетна умора. Кафето не ме изправя на крака и въобще - апатия. Жестока. Надявам се някой да има рецепта за лечението на тая работа. Приемам всякакви предложения. С най-грамадански нечовешки усилия успях да напиша кой печели във февруарския конкурс "Снимай се с чичо Боби", но нищо повече.
Студеното време още повече прецаква работите, дори не ми се излиза. Поне да беше топло да може да се кеси навън, а то - дърво и камък се цепят. Минус четири градуса. Ебаси, какво става не мога да разбера.
Моля стегнете симозъците ако можете и препоръчайте нещо, каквото и да е, за да се оттърва от това настроение. Гледам по онлайн книжарниците хората цели книги са написали, но дори не ми се пазарува...
To blog or not to blog
Или по-скоро, да си признаем ли, че имаме блог. Голяма дилема. Имаме си блог, да си признаем ли или не. Естествено, че ще си признаем, за да ни четата повече хора, за да се популяризираме, за да се видим колко сме умни и какви важни неща ни интересуват. Това е за приятелите. Да си признаем ли на колегите? Естествено - да си признаем, те ще ни разберат най-добре като се оплакваме от работата си или се хвалим с нея. Е, има опастност шефа ни да научи, но ще бъдем внимателни. Да си напишем ли блога в CV-то? Е, разбира се, ако в обявата има веселата думика "креативен", много ясно, че трябва да си признаем, освен ако блогът ни не е мнооооого тъп. Обаче никога не си признавайте ако тази думичка я няма. Скоро на едно интервю питали мой приятел колко време отделя за "хобито" си. Той пише горе долу колкото и аз, по около 10 мин. през ден. Интервюиращият похъмкал неодорително. Така че, лъжете, не признавайте, е имате блог, тия копелета, няма да го намерят така или иначе, защото главите са им заврени в гъза - като на всеки HR. И да си признаете, че имате блог и да не си признаете пак ще прецакате същите минути от работното време, а ако си признаете само ще се вторачват в кой час от денонощието публикувате. Гледайте блогът ви да е влиятелен, за да може да закопава живи хора. За да ви носи пари, за да ви прави кеф, за да отпускате парата с него. А ако решите да си признаете - гледайте да сте готови да си понесете последствията от простотията на HR-а, който стои срещу вас.
Не ви ща тъпото пликче, и на вас да *****************майката
Голяма простотия. И тъй като и аз съм голям простак нямаше да й обърна внимание, и то никакво, ако Няня не ми беше казала. В магазини Верде, както тя е забелязала, а аз пък съм забелязал същото за магазини 345 и за BILLA, като си напазариш яката си слагаш покупките в найлонова торба. Сега - найлоновата торба първо е вредна за околната среда по понятни причини, второ - като си напазарувал ми се струва редно да ти я дадат тая торба без пари, защото то е един вид като опаковка на стоките им. Те обаче, гнусните копеленца, не стига че ти дават торба с тяхното лого и ставаш на ходеща реклама, ами трябва й да си го платиш тъпото парче пластмаса - около 20 стотинки. Хем им правиш оборот и респективно печалба, хем цапаш природата, хем им плащаш за реклама. Ебаси!!! От утре почвам да си нося платняна пазарска чанта.
Разрешени протести
Тази сутрин прочетох следната статия. Обичайното бла-бла-бла-бла. Така де, все едно. Все едно - ама не е все едно. Много готино впечатление ми направи, че трябва да искам разрешение за протест. Много готино "Добър ден, добър ден. Аз ще обичам да протестирам, защото съм недоволен от нещо си. Добре, ама в четвъртък. Или - не, не може да протестираш, не разрешаваме". Както каза снощи мъдрия таксиджия: "Ташак, госпожа Балабанова, ташак!"
Клиентът е виновен, сам си е виновен!
Понякога като чета разни статии по блоговете направо побеснявам и се чувствам предизвикан да напиша нещо. Днес, след половинчасово чудене все пак реших да напиша. Провокиран съм от един линк от Svejo.net, а именно линкът "Сигнал на гражданин за измами...", освен него ме предизвиква и статия в блога на Калоян Йорданов. Напълно съм наясно, че хората имат добри намерения и затова побликуват въпросните статии, които ще се позволя да цитирам. Тука, хората, които ме познават вече усещат голямото космато "Но", което предшества храненето...Бравос ама, пичове, хайде малко по-кротко, а? Първо за Нова телефонна измама...Какво е това "цъкване", "клик/пване", "прозвъняване", "стреличка" или каквато и да е друга простотия, която сте измислили. Това НЕ са услуги на нито един мобилен оператор. Това е някаква клиентска идиотщина, за да си спестите някоя стотинка. Айде без тия простотии,Доброто възпитание и съпътстващите го думи... Какво, по дяволите, се случи?
Влизате в магазин и продавачката започва да говори на "ти", от вратата. "Познавам ли Ви отнякъде?" леко ядосан/а питате Вие. "Не, не мисля." - кокетничи тя. "Каква, точно е причината да ми говорите на ТИ?". Тя вече гледа все едно сте й изяли закуската. Една дама на около шейсет години ми каза веднъж: "Това изглежда е модерно, и аз нямам нищо против децата да ми говорят на ТИ.." Аз пък имам нещо против. Очаквам към мен да има уважение, когато ползвам някакви услуги. Очаквам хората, които не познавам или познавам слабо да запазят дистанция. Очаквам операторът на телефнната компания да ми каже "Благодаря Ви за обаждането!". Казвам и очаквам да чуя: "Моля, ако обичате, благодаря, възможно ли е...." Очаквам възпитанието да бъде облечено в някаква форма. В подходящата форма.
Преди няколко дни една колега надзърна в монитора ми и видя как пиша мейл на друг отдел. Реакцията: "Защо им пишеш "Моля и благодаря, те са длъжни да го направят!". Да, длъжни са, обаче, когато напиша моля и благодаря, после имаме добри отношения с тия хора и работим леко, а на теб ти се киселивят. Защо - не знам.
Молитва от работното място
Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя. Куража да променя нещата, които не мога да приема. И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес, защото ме вбесиха.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам 100% от себе си в работата си
12% понеделник
23% вторник
40% сряда
20% четвъртък
5% петък
И ми помогни да запомня……Че когато имам наистина лош ден.
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят.
Ще ми трябват 42 мускула да се намръщя и само 4 ,за да протегна средният си пръст.
АМИН.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам 100% от себе си в работата си
12% понеделник
23% вторник
40% сряда
20% четвъртък
5% петък
И ми помогни да запомня……Че когато имам наистина лош ден.
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят.
Ще ми трябват 42 мускула да се намръщя и само 4 ,за да протегна средният си пръст.
АМИН.
Не е истина
Не истина, bg-mamma.com къртАт миФки. Тия имат инфо за всичко. Вчера Гугълнах "Мъжки шивач софия" и четвъртият резултат беше на bg-mamma.com. От архива им!!! Тия сигурно могат да ти сглобят атомна бомба, или поне да те снабдят с подробно упътване. Естествено, преди това любезно ще те посъветват да не я сглобяваш, или ако е наложително, поне да е при крайна нужда. Ядрени мацки. Представям си как в архива им има каталог: " Как да отровим съпруга си", "дванайсет начина да се разправите с побеснял глиган", "Диети за непослушни деца от 3 до 5", "Насъскване на баби", "леки ремонти на стратегически бомбардировач", " Кои са най-добрите помпи за кърма". Направо ме е страх от тия каки с много време и достъп до интернет.
Голяма молба за големи дами
Имаше много шумотевица, деца, родители, прародители - баби и дядовци и антични лели, които бяха по-ентусиазирани и от децата. Чичкото, който късаше билетите беше апатичен. Детето, което седеше до нас коментира брадата ми, че била дълга, а Ирина коментира, че освен дълга е и бодлива и може да ми я изскубе цялата ако я хване и дърпа с всичка сила. Дотук добре и после стигнахме до местата ни. На предпоследния ред.
На всичко отгоре косата й беше направена на кукуриго, изправено вертикално нагоре. Обичайно нямам нищо против едрите дами, но моля, моля, моля, едри дами / прекрасни като Валкирии големи дами/, когато ходите на детски куклен театър, поне не си връзвайте косата на кукуриго. Няма как да Ви моля да сядате накрая на реда или на последните редове, но за кукуригото моля - не го правете! Децата зад Вас не виждат нищо освен чудесният Ви силен гръб, дори татковците им не виждат нищо освен изящното Ви кукуриго.
Счупен термометър
Няня грипяса и без да иска счупи термометъра. Първо това се случи докато се карахме по телефона, второ счупването и възможността опасният живак да е изтекъл, някак си замаза караницата. Тя се притесни, аз се притесних, звъннах на Светли, защото е химик да ми каже какво се прави. Той ми съобщи, че живакът се чисти с медна метличка. Ходи търси сега медна метличка в 12:00 вечерта. Разбрах, че сярата се ползва за неутрализиране на живака и в малки дози с мед за леко слабително. Каква ти "Активия", бе братче, при констипация джуркай сяра с мед и всичко ще е наред. Както и да е, най-смешното беше, че разбрах, че при разлив на живак, живакът трябва да се предаде на гражданска защита.
Гражданска защита събира живакът от гражданите и тъй като той е супер отровен го използва, за да трови с него селяните, т.е. да защитава гражданите. Това е моята теория.
Глупости
Излизам онзи ден на балкона да пуша и заварвам Росен да обсъжда предстоящата си сватба. Къде? В какъв ресторант? Какъв куверт, какви дрехи и всякакви такива дивотии. Росен се е сгодил преди няколко месеца - явно е щастлив от цялата работа, въпреки че не виждам защо. Не, че не съм му казвал да не се жени - казвал съм му, но той не ще да слуша. Сега, обсъжда тъпотии. Питам го кога ще се жени - той вика, че щяло да е в началото на лятото. Е, Роско, вземи сега като си се сгодил с тая мома, сега е време да обсъдите разни други работи, а не дреболии. Обсъдете деца, работа, училище, имоти, очаквания, намерения, разгледай добре дали не те дразни с нещо, виж дали сутрин ти е хубаво да се събуждаш с нея, помислете за общите си планове, дано да имате такива. Много внимавай, копеле, защото тая работа с жененето не е нещо, дето го приключваш лесно и бързо ако един ден размислиш. Та внимавай, копеле до ранното лято и помисли добре и ако нещо те притеснява, бий си камшика и дим да те няма. Сега имаш време да се откажеш, помисли го добре, ама не със сърцето и пишката, а с главата. А иначе уреждането на сватба ще стане дори без да си мръднеш пръста, роднините са готови на всичко, само и само да се повеселят на твой гръб.Три моби
Онази вечер стояхме с Няня в Уго и чакахме да ни донесат манджа. Беше ни домързяло зловещо да готвим. На съседната маса седеше двадесет и няколко годишна мацка, пиеше бяло вино, ядеше чийзкейк и цъкаше нещо по някаква моба. Звънна два - три пъти на някого, но не говори, явно от другата страна не й вдигнаха. После се разхлипа нещо, извади носна кърпичка и си обърса носа, ния с Няня гледахме любопитно през цялото време. Трите телефона на мацката стояха безмълвни на масата. Да имаш толкова много телефони и да ядеш сам, да чакаш някой да дойде и той/тя да не идва. Дори да не ти отговаря - тъжна работа. Много тъжна работа. После тя ни погледна лошо, задето сме се втренчили в нея и ние се направихме на разсеяни - ни лук яли, ни лук мирисали.
Весела Коледа и ... Смърт
Чета некролози. Не във вестника. Истински "Некролози" от William Saroyan. Това е чичката на малката снимка. Много готин чичка. Иначе некролози чета само във вестника. По тях разбирам дали денят ще е добър или лош. Броя ги. Ако има повече некролози на мъже, значи е обикновен ден и няма от какво да се притеснявам - добър ден. Станал съм, жив съм, дишам, едно друго. Плаша се от дните, в които има публикувани повече некролози на жени. Това са лошите дни, дните, в които нещо ще се изкучи със сигурност. Нямам обяснение защо е така, но е така. Saroyan пише: "...Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическа смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и есвързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено - то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява отново с пълна сила.
Коледна Примоцийка
Както некои от вас знаят, чичката прави едни фантастически човечотийки от некфи пластелини. Да. Ето тука една снимка как работи плешивата гад. Та тоя урод е натрупал един кашон такива весели неща, които иска да разпродаде набързо, защото му е отесняла къщата и трябва да се оттърве от всичко, заемащо място. Ако се интересувате - Read More. Там са някои екземпляри показани със все промоционалната им цена и приблизителни размери. Защото в момента точно няма начин да седна да ги меря точно. Айде, па ако искате некоя гадина да е ваша - звъннете една моба. Засега 2 гадини. Утре ще пусна нови.
Как дивотиите на Кольо Алкохольо стигнали до Милано
Вчера Кольо Алкохольо дойде да вземе моя рутер, щото неговият бил сбъгясал и докато кротко сръбвахме винце разказа следната история. Преди доста време работел в борса за учебници. Вратата на борсата се заключвала вечер след края на работния ден и сутрин преди да се почне работа я отключвали. По това време няколко от приятелите на Кольо учели в Милано. Дошли си те през лятото и един прекрасен ден, когато Алкохольо не бил на работа се уговоили да се чуят по телефона за точен час и място и да се видят. Обаче денят бил наистина много як, слънце, птички, едно друго... Кольо дори не бил на бачкане и за да отпразнува тая работа взел две шишета мента и малко безалкохолно, омесил ги както си му е редът, пийнал ги щасливо и трупясал да поспи. Приятелите звънели, звънели, звънели, той не онговарял и накрая те се притеснили. Дотътрили се до тях и взели да му звънят този път не по телефона, а на звънеца. Нашият човек се събудил тежко, огледал се с едно гурелясало око, незнайно защо решил, че е на работа и изкрещял към вратата: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!" След което отишъл и отново си легнал. Миланските приятели доста се веселили на цялата случка и всичко щяло да си бъде наред ако следващия път, когато те се напили насред Милано не се сетили за Кольо Алкохольо. Но те се сетили и започнали буйно да крещят на всичките 5 или 6 познати им езика: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!"
Съботната сутрин на Чичо
Събудих се в пет и половина сутринта. Бях забравил да изключа алармата на телефона. Metallica тъкмо стигнаха до „some men like to hear, to hear the cannon ball roaring, me I like sleeping…” и Няня се размърда, за да измърмори „Това оттатък, докога ще пее?”. Станах и изключих алармата. И се разсърдих. Какво си въобръзява тя, че ми държи тоя гнъсничък тон? Какво ме пита „докога ще пее?” – ще пее докато свърши песента. И какво се очаква от мен като бъда обстрелян със сарказъм, трябва да спра звъненето и после да почна да се чувствам виновен, че се е събудила ли? Или какво?!
Върнах се в леглото и в знак на сръдня не я прегърнах. Полежах и придремах още около час и нещо. В този момент още имах доброто намерение да не закъснявам за работа. Станах отново към седем и половина и си налях остатъка от вчерашното кафе. Сръбнах две глътки, запалих цигара и включих компютъра. Гледах си тъпо блога и се чудих какво да пиша. Не можах да измисля нищо. Влязох да взема душ. Видях, че съм много брадясал, но времето напредва и реших да оставя бръснача и да ползвам самобръсначката. Наклепах си лицето с пяна и тъкмо започнах да се дращя, когато Няня отвори вратата на банята.
