За дребни


Писане за дребосъци
преди 22.01.2010
Гората беше вълшебна. След това отнякъде дойдоха таралежите. Таралежите бяха толкова отчайващо обикновени, че гората се натъжи и ги направи вълшебни. След което, вече вълшебните таралежи направиха гората съвсем, съвсем обикновена. Гората, горката, след като загуби над вълшебствата правата, малко проплака, с клони помаха, оплака се на тревата и й зашумолиха жално листата. Таралежите се наежиха, наостриха им се бодлите, почесаха се по главите, нещо им се рамърда между ушите и решиха – нека да е отново вълшебна гората, за да са й зелени листата, гиздави /слънчеви/ поляните, тайнопазещи/прохладни/ сенките, криви пътечките, големи хралупите мечите,  шумоливо поточето, на жабите щастливи подскоците и да живеят на спокойствие смоците. Така разказваха таралежите баби, когато приказки разправяха, докато таралежите внучета бавеха.

После таралежчетата порастваха, огньовете на приказките в главите им загасваха. Някой таралежи ставаха сериозни, част от тях даже помпозни. Един стана дебел, друг смел, трети се побърка и се мислеше за петел. Имаше таралежи мами и други, който бяха склонни към измами. Имаше таралежи учители, строители, на реда блюстители, един доктор и двама,  поети...

На 22.02.2010
Ужасно бреме е работното време. Все нещо има да се прави, което хич не ти се нрави. Но все пак има моменти, от време мънички фрагменти, когато можеш да се притаиш на спокойствие и да правиш нещо за удоволствие. Та днес и аз направих нещо такова, неприлично и се отнесох към нещо лично. Мислите ми отидоха при гората и таралежите, там където свършва зимата и започват пролетта и валежите...

Creative Commons License
Таралежи by Борис Тилов, Мина Цанева is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.