Курабийки – домашен уют или секс

Курабийките са малки тестени сладкишчета. Любими, не толкова заради вкусовите им качества, колкото заради спомена за топлина и уют от детството, когато майките и бабите са ни ги приготвяли. Това са кулинарните и емоционалните значения на курабийките.

В офисния фолклор курабийките са нещо съвсем друго. Първите случай на черпене и изграждане на курабийчената теория датират от далечната 1996 или 1997 година. Не е много ясно, коя година точно. Основоположници на курабийченото движение са господата с tetris прякори Kamba Jazz и Bobo Swing. С курабии се черпи тогава, когато човек има нов сексуален партньор. То е едновременно дискретно самохвалство и открито проповядване на епикурейство. Курабиите са изцяло символични, важен е жестът на черпенето, който цели да направи другите съпричастни към удовлетворението на черпещия. Не са никак редки случаите, в които можете да чуете: „Това кафе е курабийка!”. Важно е назоваването на черпнята „курабийки”.
Месенето и раздаването на курабии трябва да следва определени ритуали.

- никога не се черпят курабии ако наистина нямате нов сексуален партньор

- ако почерпите но нямате нов партньор над Вас тегне проклятие

- проклятието е за „мрачно, тягостно и дългогодишно безебие”

- ако не почерпите, но се установи, че сте имали повод – същото проклятие

- когато бъдете почерпен/а трябва да отговорите ритуално: „Бравос, всеки ден да е сряда!”

- когато сте почерпили и са Ви поздравили ритуално, Вие трябва да отговорите ритуално: „Ааааа, мерси!”

- Ако сте били недоволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте

- Ако сте били доволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте – само се усмихнете дяволито.

- не можете да черпите два пъти за един и същи партньор, защото над Вас ще тегне гореспоменатото проклятие, освен ако*…

- *освен ако… тука теорията започва да става малко сложна. Но не чак толкова. Представете си, че имате нов партньор и надлежно сте спазили ритуала – т.е. почерпили сте. После прекъсвате контактите с този партньор. След години отново. Възниква въпросът редно ли е да почерпите.

а/ партньорът е под 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 3 години – можете да почерпите.

б/ партньорът е над 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 5 години – можете да почерпите.

- разделението е продиктувано от това, че хората след определена възраст по-трудно променят навиците си и един и същи човек вероятно по-малко променя сексуалните си предпочитания след 30. Преди 30 младостта все още подтиква хората към експерименти и е твърде вероятно един и същи човек да е променил сексуалните си предпочитания. Тука има място за сериозни дискусии по доизпедепцването на теорията, но те са за по на питие.

В основни линии това описва курабийчения ритуал.

3 comments:

lomovera said...

хахахаххахах, чичооооооооо! наскоро ядох едни курабии ;)

Anonymous said...

Да, горе-долу с това се изчерпва теорията за курабийките. Нов сексуален партньор - черпня със символични курабийки. Всъщност тази традиция датира от много по-отдавна. Доста преди 1996г. В далечни времена, през девет села в десето имало една баба Стояна, на галено Стоянка. Щом дядото на тази баба (разбирай съпруга й, не биологичния й дядо)изпаднел в галено настроение и ощастливявал бабата през нощта, което се случвало изключително рядко, бабата била толкова доволна и щастлива, че на сутринта вряла и кипяла от енергия и енусиазъм, че се втурвала да прави курабийки, с които черпила цялото село.Без да се хвали, просто така. Но дори и без да споменава дума за среднощния нагон на съпруга си, не след дълго вички разбрали какъв е повода за кулинарните изяви на баба Стояна. Не преставали да шушукат вкички от махалата, че щом Стояна е тръгнала с тавата с курабии, значи бай Витали ще да е бил в палаво настроение.
Сега тази традиция, както виждаме, е доста видоизменена. Курабиите не се поднасят в тава. Не се черпят всички от махалата. Можеш да черпиш само, ако партньора е нов. Запазили са се само две неща - мълчанието и секса.

awi said...

хахаха... тоя ритуал никога не съм го знаела... може и да е защото всъщност в колектив от този вид никога не съм работила. обаче някои неща от околния опит ми се изясняват:))).

баба Стоянка - на портрет!!