Или по-скоро, да си признаем ли, че имаме блог. Голяма дилема. Имаме си блог, да си признаем ли или не. Естествено, че ще си признаем, за да ни четата повече хора, за да се популяризираме, за да се видим колко сме умни и какви важни неща ни интересуват. Това е за приятелите. Да си признаем ли на колегите? Естествено - да си признаем, те ще ни разберат най-добре като се оплакваме от работата си или се хвалим с нея. Е, има опастност шефа ни да научи, но ще бъдем внимателни. Да си напишем ли блога в CV-то? Е, разбира се, ако в обявата има веселата думика "креативен", много ясно, че трябва да си признаем, освен ако блогът ни не е мнооооого тъп. Обаче никога не си признавайте ако тази думичка я няма. Скоро на едно интервю питали мой приятел колко време отделя за "хобито" си. Той пише горе долу колкото и аз, по около 10 мин. през ден. Интервюиращият похъмкал неодорително. Така че, лъжете, не признавайте, е имате блог, тия копелета, няма да го намерят така или иначе, защото главите са им заврени в гъза - като на всеки HR. И да си признаете, че имате блог и да не си признаете пак ще прецакате същите минути от работното време, а ако си признаете само ще се вторачват в кой час от денонощието публикувате. Гледайте блогът ви да е влиятелен, за да може да закопава живи хора. За да ви носи пари, за да ви прави кеф, за да отпускате парата с него. А ако решите да си признаете - гледайте да сте готови да си понесете последствията от простотията на HR-а, който стои срещу вас.
5 comments:
Мани ги тия от Злите Ресурси. Тях ги владее една кралица-майка. И те, подобно на Пришълеца делят общо съзнание с нея. Едно време е имало разни окултни жреци, кланящи се на Слънцето примерно, сега има разни хорица с промит мозък, за който съществува единствено и само Компанията. И всичко извън Нея не е красиво, пък камо ли, креативно. То и в Южна Америка всички са били деца на Слънцето, ма накрая няколко стотин са завършвали жизнения си път на върха на пирамидата за жертвоприношения. И ако са оцелявали след разпорването с добре наточения обсидианов нож, са ги бутали по стълбита надолу. За по-сигурно. Голяма фамилия, а? Аз лично не ща на пирамидата. Ни ма кефи просто.
Да ти намеря една нова клавиатура? Тая нещо ти прекъсва, видимо :)
Ti hubavo shte mi namerish nova klaviatura, ama tova niama da reshi problema. Prekasvaniata ne sa v klaviaturata a v impulsite ot mozaka, koito prekasvat i ottam i kofti boraveneto s klaviatura.
Трябва да проверя:)
hr са мафия и те, да... направо пак препращат на идеята за квадратността - и доколко тя се е превърнала в задължителна, буквално.
а блога аз до такава степен не си го признавам, че си го пазя само за мен си:). тъпо е, разбира се, защото все му се ще на човек да чуе някой и друг отзив по преживелиците/размислите си... но съм пробвала на няколко пъти и вече знам, че стане ли нещото по-публично (за офлайн познати/роднини/колеги изобщо не говорим; пази Боже), желанието ми за писане секва.
п.п. мисля си, че все пак, ако човек иска да си пише всичко от сърце, трябва да е с псевдоним. в смисъл, понякога ти се ще да споделиш усещания за/от хора, кто познаваш извън нета, и ако го прочетат - този се обидил (без да ти е било идея), онзи недоразбрал... а не си струва да разваляш добри приятелства например, ако можеш да го избегнеш:)).
Post a Comment