Има дни, в които не ми се прави нищо. Ама наистина нищо. Искам да се върна в леглото и там да си подремвам до вечерта. А вместо това ми предстоят няколко наистина гадни претоварени дни. Напоследък дори не ми се пише в блогата, сигурно ще да е някаква пролетна умора. Кафето не ме изправя на крака и въобще - апатия. Жестока. Надявам се някой да има рецепта за лечението на тая работа. Приемам всякакви предложения. С най-грамадански нечовешки усилия успях да напиша кой печели във февруарския конкурс "Снимай се с чичо Боби", но нищо повече.
Студеното време още повече прецаква работите, дори не ми се излиза. Поне да беше топло да може да се кеси навън, а то - дърво и камък се цепят. Минус четири градуса. Ебаси, какво става не мога да разбера.
Моля стегнете симозъците ако можете и препоръчайте нещо, каквото и да е, за да се оттърва от това настроение. Гледам по онлайн книжарниците хората цели книги са написали, но дори не ми се пазарува...
2 comments:
Моя съвет е да придобиеш петролен кладенец. Тогава като не ти се занимава с работа или каквото и да било друго - спокойно ще можеш да се върнеш в леглото. Без всякакъв проблем работата ще може да те почака.
добър е съветът:).
майката на 1 приятелка веднъж ми каза 1 много втрисащо (на 1в поглед) нещо: това е период и просто трябва да го извървиш. е, не че е откриване на Америка. но ако приемеш да не променяш, а да изминеш... има резон в това. напомня малко на рекламата за Джони Уокър - а тя е 1 път, тая реплика:)).
Post a Comment