Влизате в магазин и продавачката започва да говори на "ти", от вратата. "Познавам ли Ви отнякъде?" леко ядосан/а питате Вие. "Не, не мисля." - кокетничи тя. "Каква, точно е причината да ми говорите на ТИ?". Тя вече гледа все едно сте й изяли закуската. Една дама на около шейсет години ми каза веднъж: "Това изглежда е модерно, и аз нямам нищо против децата да ми говорят на ТИ.." Аз пък имам нещо против. Очаквам към мен да има уважение, когато ползвам някакви услуги. Очаквам хората, които не познавам или познавам слабо да запазят дистанция. Очаквам операторът на телефнната компания да ми каже "Благодаря Ви за обаждането!". Казвам и очаквам да чуя: "Моля, ако обичате, благодаря, възможно ли е...." Очаквам възпитанието да бъде облечено в някаква форма. В подходящата форма.
Преди няколко дни една колега надзърна в монитора ми и видя как пиша мейл на друг отдел. Реакцията: "Защо им пишеш "Моля и благодаря, те са длъжни да го направят!". Да, длъжни са, обаче, когато напиша моля и благодаря, после имаме добри отношения с тия хора и работим леко, а на теб ти се киселивят. Защо - не знам.
Разбира се има и другата дивотия, да ти казват "благодаря", когато не трябва. Това го наблюдавам като задържам вратата на някоя жена или изчаквам да мине преди мен. Какво толкова благодариш? Това е нещо, което трябва да очакваш, да си сигурна, че ще се случва, а не да благодариш.
Нямам никаква представа какво стана с дребните прояви на учтивост? Да, те може би не са животоспасяващи, но пък са важни, защото всичко започва от дребните неща.
3 comments:
абсолютно съгласна ;)
Тука си прав.
Не ти е ясно това за вратата и благодарностите, защото не си се заглеждал колко често "кавалерите" около теб отварят вратата на някоя дама. То си е за благодарност към Оня горе, като ни се случи, така че не се ласкай - благодарим на него :)
Post a Comment