Мистерията на роуминга

Мистерията на роуминга. Тази така разисквана тема във всички ешалони на магико-технологичното изкуство на мобилните телекомуникации. Отговори на въпроси от сорта на "Как работи?" и "Кой плаща?" са най-често задаваните и трудно разбираемите. Дали роумингът трябва да бъде включен от Вторник 9 часа и 58 минути, защото точно тогава излита самолета или обратното трябва да бъде изключен "Защото аз съм си се прибрал и повече няма да излизам"? Дали аз плащам сметката от София до КПП Андреево, а Айшето поема остатъка от цената от границата до Истанбул? Дали хилядате ми безплатни минути ще "важат" към групата ми от приятели по време на пребиваването ми на остров Бали на другия край на света? С такива къси въпроси можем да навлизаме още и още в тайните кътчета на Роумингландия, но за да избегнем поводи да се чустваме глупави, с няколко прости примера и определения ще хвърля светлина върху въпроса "Какво аджаба е Роуминъ?".

Вашите начини за разнообразяване на работните дни?

Какво правят хората, когато работата ги филмира до такава степен, че всичко е еднакво и всяко едно нещо е като всичко. Те си търсят залъгалки от ежедневието, които се превръщат в спорт и забавление. За пример ще посоча две неща, които успяхме да сътворим с не-безизвесвестния си колега Алкохольо. Първото бе в прекрасната вечер на Бъдника. Бъдни вечер е нощта, в която всеки е със семейството си ядат се постни манджи, говори се за беловласия старец, който се прокрадва през комина на домовете ни, като червено-бяла нинджа и оставя подаръци на послушните деца. И в този ред на мисли, хората които работят на Бъдни вечер, би следвало да не са от най-послушните деца. Непослушните деца правят пакости. А от пакостниците се оплакват. Надпреварата беше, кой ще успее да получи(изпроси) повече оплаквания за вечерта.  Общ резултат: 1-2 за мен.