Чета некролози. Не във вестника. Истински "Некролози" от William Saroyan. Това е чичката на малката снимка. Много готин чичка. Иначе некролози чета само във вестника. По тях разбирам дали денят ще е добър или лош. Броя ги. Ако има повече некролози на мъже, значи е обикновен ден и няма от какво да се притеснявам - добър ден. Станал съм, жив съм, дишам, едно друго. Плаша се от дните, в които има публикувани повече некролози на жени. Това са лошите дни, дните, в които нещо ще се изкучи със сигурност. Нямам обяснение защо е така, но е така. Saroyan пише: "...Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическа смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и есвързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено - то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява отново с пълна сила.
Какво правят хората, когато работата ги филмира до такава степен, че всичко е еднакво и всяко едно нещо е като всичко. Те си търсят залъгалки от ежедневието, които се превръщат в спорт и забавление. За пример ще посоча две неща, които успяхме да сътворим с не-безизвесвестния си колега Алкохольо. Първото бе в прекрасната вечер на Бъдника. Бъдни вечер е нощта, в която всеки е със семейството си ядат се постни манджи, говори се за беловласия старец, който се прокрадва през комина на домовете ни, като червено-бяла нинджа и оставя подаръци на послушните деца. И в този ред на мисли, хората които работят на Бъдни вечер, би следвало да не са от най-послушните деца. Непослушните деца правят пакости. А от пакостниците се оплакват. Надпреварата беше, кой ще успее да получи(изпроси) повече оплаквания за вечерта. Общ резултат: 1-2 за мен.
Това е едната книга, която получих за коледа. Любимият ми брат е направил страхотен избор - той е наясно с манията ми по бръсначите. Като цяло в книгата няма нищо ново, по отношение на стомана, практики за бръснене или каквото и да е друго по темата. Готиното е, че всичко е поднесено по адски забавен начин. Можете да си напазарувате книгата оттук или ако не ви се дават грешни пари да я вземете от чичо Боби и да я прочетете. Само ми дръннете една моба. Иначе за купища сериозна информация по темата можете да си направите справка на това място. Има си форуми, аукцион и всички останали щуротии, които трябва да има всеки сайт за запалени колекционери и практиканти на разни позабравени бръснарски умения /нямам предвид ампутиране на крайници или други прости хирургически операции/.
Коледа мина и замина. Не беше чак толкова лошо. Хапнах постно един ден и дори не ми стана нищо. Хапнах и доста пържоли. В абсолютин финансов колапс съм, но ще трябва някак си да се оправя. Получих и подаръци, който съм искал или ако не съм искал, ме изненадаха много приятно. Имам бонсай, копчета за ръкавели, нов пуловер и нов суичер, две книги - едната от тях ще коментирам по-късно, защото много ме радва. Видях разни хора, дето не съм ги виждал от 300 000 години. За съжление отново са работни дни и, въпреки че съм в отпуска трябва да прая разни работи, а така ужасно ме мързи, че не е истина. Ходих и на кънки, изкефих се, но ми се наръбиха яко краката от кънките под наем - та скоро май няма да ходя пак. Вие как я карате?
Може би чакате нова статия, чакате, ама нема. Коледа идва - подаръци, елхи и всякакви простотии. Елхи с кофи, без кофи, малки подаръци, големи, бебешки, бабешки, сибалотрътката от тъпотии. Изваждане, изваждане, изваждане. Ебати прозниците и всичко, заради някакъв евреин, накован на кръст. Противна работа. Ако намеря време покрай цялата истерия - ще напиша нещо.
Това е дефиницията на The Filthy Pirate, което както знаете е псевдонимът на един от редовните писачи. Да ни е жив и здрав.
Performing rough drunken anal sex with your partner's g-string or bloomers on your head, with a portion of material covering one eye.Filthy Pirate is often accompanied by a exuberant grunting "ARrrgh!" when you climax. The Filthy Pirate + is achieved by attempting the maneuver with your pet parrot. Extra points are awarded for completing this act on a boat, even more if at sea. Additional bonus points gained if bird talks during act, walks on partner, or eliminates on either party.
Днес отново намерих статия, за това какво мислят от другата страна. Ето го линка. Името на статията е същото като името на темата: За досегашни и бъдещи абонати на… ОББ Ще ми е интересно да видя коментар по въпроса - ама сериозен коментар. Линкът не е достъпен от офиса, така че може би ще трябва да си го прочетете от вкъщи. Става дума за Iphone. Лично аз имам отношение не толкова към самият апарат, колкото имам разни коментари за търговската практика.
Боже, боже, защо не съм достатъчно богат, за да си позволя брутално физическо насилие над разни, дразнещи ме индивиди! Как мечтая да слушам пукота на счупените им кокали и писъци от болка! Как искам да ги ритам, блъскам с чук между очите, режа на парчета, как щастливо ще въздъхна като видя предсмъртните им гърчове и чуя последните им хрипове. Но на бодлива крава, бог рога не дава – както се казва из пословиците и поговорките, та и аз не съм достатъчно богат, за да си го позволя. Затова ще си позволя да опиша едни мисловни модели, за да се изпълните и вие с омраза и злост и никога да не толерирате никоя дребна тутурутка.
Може да се гледа вече лесно блогата от мобата Ето я ttp://chichobobiunl.mofuse.mobi/ и няма никакви проблеми да се гледа от каквато и да е моба. Засега се четат само постингите, без коментарите. Надявам се до няколко дни да може и да се коментира от мобата. При всички случаи е доста по-добре по този начин да прегледате набързо дали има нещо ново ако не сте пред компютър вкъщи или в офиса.
Ако някой има предложения за подобрения, с удоволствие ще ги приема. Май това е засега, съжалявам че не мога да кажа като Пирата, че съм дебел и мързелив. Аз съм само мързалив, но обещавам да се постарая и да стана дебел.
Кодекс на труда – Чл. 270, алинея (3) – Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Киборгите не умират! Те са машини, а не човеци. Не е реалистично да нападнеш киборг с нож и да очакваш да умре. Ама, моля Ви, това е робот. Наръгването с нож, го вкарва за 72 часа в питстопа, за смяна на срязаните маркучи пребоядисване. След това има 2 месеца тестове, за това дали киборга е ремонтиран добре. Ако искате Киборга да спре да съществува трябва да го разглобите. Ето и кратки напътствия в тази посока:
Кратко упътване за анихилиране на киборг
-В никакъв случай не ползвайте оръжия за унищожаване на човек – безсмислено е.
-Купете оборудване за разглобяване на машини – флекс, ножица за ламарина, отвертки – всякакъв калибър, поялник, парен чук и т.н.
-Наемете най-добрия хакер, който познавате – преди да започнете да чупите хардуера трябва да има софтуерно решение.
Изобщо не трябваше да съм там. Дори не трябваше да присъствам. Все пак съм в болничен. Лошото е, че ми е слаб ларингса и затова се водя болен. Просто не мога да говоря. Иначе съм си екстра. Това, в комплект със слабия ми ангел, доведе до присъствието ми на Коледното парти на фирмата. Много се чудех дали да ходя. Поради гореописаните причини. Но кога друг път ще видя толкова много сеир на куп? А сеир имаше много. С лопати да го ринеш, с нож да го режеш и всякакви подобни идиоматични изрази. Поне тази година не правих сеир като миналата. Само гледах чуждия.
Странна работа. Блог хубав, теми много, а коментари минимум. Една единствена тема разбуни малко духовете и то да е тема като тема, а то – селянията във всичките си форми (софийска, провинциална, селска като такава, батална дори - бият ли се на село, или младият автор е имал предвид банална, няма значение). Мисълта ми беше обаче за коментарите. Защо селската тематика ви е толкова интересна, а теми като за заплатите събират по 2-3 мнения.
Винаги ми е интересно да видя какво мислят от другата страна. Вчера 120 килограмовият пират ми прати линк към статия озаглавена "Не сключвайте телекомуникационни договори по-дълги от година". Човекът е написал доста добре статията и вероятно си заслужава да бъде прочетена. Слагам й лейбъл "офис" по, за мен очевидни причини. Не знам дали е най-подходящ лейбъл, но не искам да слагам купища лейбъли, за да не става твърде сложно броденето из блога. Другото ново нещо е списъкът на блоговете, които чичо чете. Тях ще ги откриете вдясно, към края. Засега са само два, отново, за да избегна претоварването. Хаде до по-късно, на живо днес в офиса и да ви кацне днес птичката на рамото, а не да ви чурулика в мобата. А, и да не забравя, сори, ама препратките ще си ги четете от вкъщи. Така де, повечето от вас.
Днес един колега, чието име почва с V има рожден ден. Той работи във фирма чието име започва с G. Получил поздравителен sms от колежки. И отговорил със съобщението от картинката.
Да не се учудите днес като довтасате на работа, че мирише на препечени филийки. Някой забравил да каже, че микровълновата е счупена и не работи както трябва. Някой не разбрал, че това е станало. Трети си забравил вътре баничката. Пушек, смрад, включени аларми, охрана – насам натам. Сигурно сега и пожарната ще довтаса да гаси, забравената баничка. Нормален работен ден в СС. Чичо се успа, други хора се успаха. Повечето народ дойде навреме. Работа има за целият китайски народ, индийски народ, монголски народ и две-три по-малки нации. Времето безутешно застудява.
Както некои от вас знаят, чичката прави едни фантастически човечотийки от некфи пластелини. Да. Ето тука една снимка как работи плешивата гад. Та тоя урод е натрупал един кашон такива весели неща, които иска да разпродаде набързо, защото му е отесняла къщата и трябва да се оттърве от всичко, заемащо място. Ако се интересувате - Read More. Там са някои екземпляри показани със все промоционалната им цена и приблизителни размери. Защото в момента точно няма начин да седна да ги меря точно. Айде, па ако искате некоя гадина да е ваша - звъннете една моба. Засега 2 гадини. Утре ще пусна нови.
Thou shalt not receive NO Christmas bonus or additional extra salary at the end of the year. Thou must be happy that thou art healthy and fed. Of this I am sure because I talked to God. Thou shalt not believe in no other herald than me.
За последните 2 теми се включвам сега, това за елхата не го разбрах. Ти ли си гном? Снимал си се до елхата ли? Или коментара е свързан с парчето омазан плат на върха на елхата? Btw, какво е това на върха на елхата според теб?
Коледния дух в буквалния смисъл ли е или левия крачол от килотите на някоя чистачка от еди коя си фирма? Може да мине и за изнасилена снежанка или препикан снежен човек...или обратното. Според мен ако я бяха оставили без връх или бяха използвали от онези класическите, дето приличат на кулата в Останкино върхове, щеше да е по-добре. Социалистическа петолъчка, някой символ на капитализма (биг мак, кока кола) или дори свастика, щяха да изглеждат по-добре от това чучело! Трябва да се напише нещо по въпроса, ама от Evil Resources едва ли биха гледали с добри очи на такава тема и ще те обвинят в подривна дейност и умишлена демотивация.
Седя си аз на именния си ден и си бачкам („Мамка му!!!”). Часът е 23:01 и ми остават точно 59 минути докато свърша работа и се прибера, за да си пийна както трябва. От лаптопа дъни Rammstein и на мен ама грам не ми пука, че Хасан от село Долно Нанагорнище има проблем с четворката в автоматичното меню. Вече се чуваме за 5-ти или 6-ти път по въпроса. Лошото е, че проблемът е в задтелефонното устройство. Но съм в прекалено добро настроение, за да не помогна на бедничкия Хасанчо и да го поставя на мястото му. А именно в трудов „курорт”.
С една от колежките си обменяме простотии по мейла – забавно е… То какво да правиш в неделя по това време, напомням: 23:09 (вече). И колегата техникъл е именник и е на работа, ама на него му е зле, бил се бил напил оня ден. Какво да го правиш – и той душа носи.
He sent 12 Jul 2009 18:37
Maimunche i genii na zloto, radosten che vi vidial. Daje shtasliv. He sent 12 Jul 2009 18:38:00
Da vzemesh da ne pushish! Ne e nujno da slabeesh. Mnogo si si dobre. She sent 12 Jul 2009 19:17:00
Da mina da te vzema v 12:00 da iadem. I az dovolna.
Оня ден Сиса провела следния разговор с някакъв колега от Габрово* на терасата:
- Сиси, ти откъде си?
- От София.
- Да, де, да. А, иначе откъде си?
- От София, бе! Тука съм родена.
Сега, понеже тя е пич и е културна, пък и са колеги - успяла да запази спокойствие. Не, че не преглътнала няколкото тона змии и гущери, които била готова да изплюе върху главата на тоя хобот. Вие си правете изводите. Чичо Боби е направо потресен от тая простотия. Дето викал оня: "Можеш да извадиш момичето от селото, ама селото от момичето не можеш да извадиш.
*Габрово е произволно избран провинциален град - със същата сила може да е и Севлиево
Аз искам само да попитам нещо,тъй като моят преждевременно развит мозък не успява да проумее една фактологическа и житейска несправедливост-как така,по коя подредба на планетите се е получило,че пред една красива,коледна,скромна елхичка се вижда съвсем осезаемо един черен,татаровиден,другоземен трол-TL Чичо Боби???:))
Аз по-голям антипод на коледа не познавам. Дори в момент на хиперчувствителност от моя страна мога да кажа,че надминава дори TheGrinch.....Не отива на горката елхичка.....
Не е вярно, че само жените развиват фетиш към обувките, мъжете развиват същия фетиш. Няма проблеми. Модерни времена – еманципация, опедерастяване, каквото и да е. Разбира се забавно е, когато на някоя маса, насред компания, отпуснал се след третата бира, женен или със сериозна връзка мъж, разказва как е изпушил мастърбоксове цигари пред магазините за обувки, докато „любимата” си е избирала обущета. А ако е непушач? Няма такъв филм. Ако е непушач, на втората екскурзия за обувки е пропушил като комините на Кремиковци в най-добрия им период. Освен почването на гадния никотинов навик ще бъдат нанесени и други поражения. На мъжът му е оставено време да мисли.
Таз кореспонденция, очевидно е ескалирала в някакъв момент и ето тук да видите как. Текстовете на участниците са с редакция само на имената. Плюс снимка на Алкохольо във войнствена поза
From: Karandash Sent: Wednesday, December 02, 2009 10:11 PM To: Everyone Subject: RE: Beer
Последните думи на Кольо Алкохольо: „Сега се прибирам да се напия с бира, и ей с т’ва ще си разширявам „кръга от приятели” докато не се обадите хехехе!”
Това излияние е в отговор на Правилник за вътрешния ред в CC според Чичо Боби
Този текст няма за цел да обиди никого. В него е представена гледната точка на един малък човек в една голяма компания.
Първият абзац от Чичобобевата мисловщина няма да я коментирам. Единствено бих наблегнал на думите „взимам трезва преценка”, които изчитайки текста до края, малко излизат от „шеговития” стил на съдържанието.
Вари го, печи го, все е мангал. Оня ден си говориме, не си спомням с кого, че е редно като си на работа да да поздравяваш охраната, поддръжката, пичовете, дето мият прозорците и чистачките.
В детската градина едната учителка по английски се разболяла – съвсем не късметлийски. Лелята била на възраст неопределена една. Между четиридесет и пет и шейсет и пет, но със сигурност не на двайсет и пет. Отначало било ужасен грип с кашлица и хрип, после стнало гастрит. Е, леля стига на тия годни секс – после – гастрит, гъза стрит, цици стрит, стрии, целулит, цистит, хроничен перитонит. Язва в дъртата ти пазва, работното време кой ще спазва.
Вчера Кольо Алкохольо дойде да вземе моя рутер, щото неговият бил сбъгясал и докато кротко сръбвахме винце разказа следната история. Преди доста време работел в борса за учебници. Вратата на борсата се заключвала вечер след края на работния ден и сутрин преди да се почне работа я отключвали. По това време няколко от приятелите на Кольо учели в Милано. Дошли си те през лятото и един прекрасен ден, когато Алкохольо не бил на работа се уговоили да се чуят по телефона за точен час и място и да се видят. Обаче денят бил наистина много як, слънце, птички, едно друго... Кольо дори не бил на бачкане и за да отпразнува тая работа взел две шишета мента и малко безалкохолно, омесил ги както си му е редът, пийнал ги щасливо и трупясал да поспи. Приятелите звънели, звънели, звънели, той не онговарял и накрая те се притеснили. Дотътрили се до тях и взели да му звънят този път не по телефона, а на звънеца. Нашият човек се събудил тежко, огледал се с едно гурелясало око, незнайно защо решил, че е на работа и изкрещял към вратата: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!" След което отишъл и отново си легнал. Миланските приятели доста се веселили на цялата случка и всичко щяло да си бъде наред ако следващия път, когато те се напили насред Милано не се сетили за Кольо Алкохольо. Но те се сетили и започнали буйно да крещят на всичките 5 или 6 познати им езика: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!"
Мразя, мразя, мразя понеделниците. Всъщност не мразя понеделниците, а първият работен ден от седмицата, който и да е той. Мразя и останалите дни от седмицата, като се паднат да са ми първи работен ден. Ненавиждам ранното ставане, транспорта пълен със селяндури ухаещи все още леко, но съвсем осезаемо на чесън и други биологични гадости. Мразя изгорелите газове, задръстванията. Мразя колегите, приятелите си, мене си и всичко възможно в първия работен ден. Изпълнен съм с кротко желание да терминирам съществуването на всички човешки същества, които са изпълзели от къщите си. Нямам нищо против да настъпи апокалипсисът, за да може всичко да свърши и да се наспя.
Само някое бедствие, авария, човешко нещастие или сухи пари биха ме зарадвали в такъв момент. Имам списък с индивиди, чието адско нещастие би ме зарадвало в понеделник сутрин. Ако някой иска да ме утеши и зарадва да дойде, ще му дам списъка и да почва да злосторства. Или може да ми даде пари - ще се радвам на всякакви монети и хартии.
Събудих се в пет и половина сутринта. Бях забравил да изключа алармата на телефона. Metallica тъкмо стигнаха до „some men like to hear, to hear the cannon ball roaring, me I like sleeping…” и Няня се размърда, за да измърмори „Това оттатък, докога ще пее?”. Станах и изключих алармата. И се разсърдих. Какво си въобръзява тя, че ми държи тоя гнъсничък тон? Какво ме пита „докога ще пее?” – ще пее докато свърши песента. И какво се очаква от мен като бъда обстрелян със сарказъм, трябва да спра звъненето и после да почна да се чувствам виновен, че се е събудила ли? Или какво?!
Върнах се в леглото и в знак на сръдня не я прегърнах. Полежах и придремах още около час и нещо. В този момент още имах доброто намерение да не закъснявам за работа. Станах отново към седем и половина и си налях остатъка от вчерашното кафе. Сръбнах две глътки, запалих цигара и включих компютъра. Гледах си тъпо блога и се чудих какво да пиша. Не можах да измисля нищо. Влязох да взема душ. Видях, че съм много брадясал, но времето напредва и реших да оставя бръснача и да ползвам самобръсначката. Наклепах си лицето с пяна и тъкмо започнах да се дращя, когато Няня отвори вратата на банята.
Чичката си има тест. Той е следният: Кой е казал сам на себе си, като застанал на ръба на пропастта: "Литни, литни, грозна мухо!" Кой на кого е казал:"Зощо тя джупи покрива, зощо тъй?" Кой е доктор Кеворкян, кой е доктор Менгеле? Коментирайте етичните аспекти на работата на тия двама известни лекари? Понеже повечето от тия дето ще четат блогата, могат да го решат теста само като ползват чичо Гугъл, моля тия, които наистина могат сами да го решат да ми пратят отговорите - печелят право да им излизат статии в тоз блог без цензура. Айде у лево на всички вас, папуняци! Аз отивам при Керуак, ангелите на самотата и дано утре на път за работа някой от вас да катастрофира и умре, че имам нужда от извинение за нов черен костюм, пък и доста ме дразните.
Сряда – гаден работен ден, както винаги. Обаче басимамата. Излизам на балкона да пафкам цигарюли и гледам един от човеците от първата смяна изхвърча от офиса на бегом. Извървя петдесетина метра към паркинга, пъхна си телефона в джобите, обърна се и върна в сдържан тръс. Връщам се от балкона – гледам седи и бачка. Какво става бе?!? Работата била такава, човекът питал може ли да излезе от работа да отиде до университета си на някакво контролно. Било му позволено и той излетял, после явно е говорил с преподавател или с някой състудент и се върнал – били се разбрали, че може да правят контролното и друг ден. И сега е ред на моя коментар – ми дайте да се разрешава на всеки да си излиза когато иска да поръчка и като му каже гаджулина/ гаджулината „Няма пък, вече не ми се ръчка!” да си се връща на работа. Какъв е проблемът? Никакъв, естествено!!!
И в по-спокоен тон. На партито на 19-ти декември щели да се раздават наградки. Номинации и всичко останало както си му е редът. Драмата е обаче, че още се мъдрят номинациите. Ту били много сериозни, ту били много нецензурни.
Ако сте тука отдавна сигурно го познавате тоя грозил. Ако сте отскоро – това е Грозния Сашо. Та той щял да се връща. Там дето бил не му харесало – ама никак. Не ме питайте – не знам. Той си знае най-добре. Иначе, да му се зарадвате може, защото той не е лош, даже е пич, ама е мнооого, мнооого грозен. Чичо веднъж научи сина му да не яде восък от свещи, за да на му свети корема. Ама може би трябваше да науча детето на някакви класически золуми - да пикае в саксиите, да дърпа котките за опашките или нещо такова...
Тая сутрин отново се почнаха спекулациите за съдържанието на коледните кошници. По-големи ли щели да са от миналогодишните или по-малки. Какво щяло да има вътре – уиски или вино и т.н. Каквото има, има. Работодателят не е длъжен да ти поднася коледна кошница. Не знам на някого в договора да пише „…и коледна кошница с благинки…”. Но обичайната малоуминя си е обичайна малоуминя. Не стига, че получаваш въобще някакъв жест на внимание, дай сега и да помрънкаме. Бабината ти трънкина. Взимай си кошницата, „кажи, баба Thankyou”, защото така е лИбезно и бегай. Ако някой не си харесва кошницата чичо ще му я вземе с удоволствие.Щото Чичо е отпуска и на Коледа и на Нова Година и може ако в кошницата му има салам „Камчия”, щастливо да си дъвче салам „Камчия”.
СС мафията има главатар. Елегантен, умен без да е гумен или игумен, с буйна коса и справедлив, а не като оня мой приятел Божо дето се кандидатира за кмет на село Гинци с лозунга: "Божо - кмет като мед. Уй, мускули и интелект!"
От снощи се чудя какво да пиша за днес. Чудене, чудене и пълен блокаж. Прибирам се вкъщи и новините веднага ме ядосаха достатъчно, че да почна да драскуля /добре де, да чаткам по клавишите/. Каква била последната далавера? От догодина отпадал едногодишният срок, в който безработните получват социални помощи. Досега като си безработен получаваш една година помощи и после край – да си намериш работа. Сега, поради туй щото някаква ацтекска организация спечелила някакво си дело срещу европейската комисия-зумисия-задкулисия. После айде европейска директива – да се дават помощи и по-дълго. Добре. Първоначално си мислиш – „Добрее! И без това плащам данъци като гламав, ако не дай си боже остна без работа, поне някакви си пари да се върнат при мен и да не се ужасявам, че може да остана без работа.” Много хубаво, логично, политически коректно. Супер!
Супер ще стане за мързеливите михлюзи, на които така или иначе не им се бачка. Тъпи, тъпи бели мъже. Не е случайно, че най-прецаканото обществено животно е бял, хетеросексуален мъж на средна възраст, с жена, две деца, здрав, с постоянна работа, почтен, средноинтлигентен данъкоплатец. Тая гад не се брои за малцинство, не е инвалид, не е войнстваща за права лесбийка, нема преференции за нищо. Нема да има и за безработни компенсации за тая гадина. Защото се опитва да е логична, добронамеренаи да се държи прилично. И аз понеже съм същата тъпа гад, може би ми е време да престана да съм лЬОбезен ще си призная какво смятам, че е правилно и какво искам.
Искам следното, което освен всичко друго е и много правилно. Искам сутрин като излизам за работа един безработен да върви след мен и да ми носи багажа, двама пенсионери да вървят след мен и да пеят хвалебствени песни, а трима ацтеки да си блъскат главите в бордюра и след това да лягат в локвите, за да мога да стъпя върху тях, за да не си мокря обувките.
*Ацтеки – древен народ. Не може да се казва мразя черни, цигани или каквото и да е друго малцинство, защото то изведнъж те напада и леле майко! Обаче няма никакви проблеми да си мразиш някакъв си древен, почти изчезнал народ. /Тая стройна теория е плод на умствените усилия на един от любимите ми пиратели/
Програмираните истории въобще не са програмирани, обаче защото е трудно да се бълва всеки ден нова история ще ги напиша няколкото, които имам и те ще започнат да излизат на 1 декември 2009. А ако се появи някоя, която е наложително да излезе веднага - тогава веднага. А сега имам да мия прозорци и да ходя до ХЕИ. Не, нямам свински грип - леко съм изкукуригал и имам свинско в хладилника.
