Весела Коледа и ... Смърт

Чета некролози. Не във вестника. Истински "Некролози" от William Saroyan. Това е чичката на малката снимка. Много готин чичка. Иначе некролози чета само във вестника. По тях разбирам дали денят ще е добър или лош. Броя ги. Ако има повече некролози на мъже, значи е обикновен ден и няма от какво да се притеснявам - добър ден. Станал съм, жив съм, дишам, едно друго. Плаша се от дните, в които има публикувани повече некролози на жени. Това са лошите дни, дните, в които нещо ще се изкучи със сигурност. Нямам обяснение защо е така, но е така. Saroyan пише: "...Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическа смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и есвързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено - то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява отново с пълна сила.
Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение. Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек - той е единица, а другите - милиарди....".

По нататък на едно място Saroyan е написал: "Мъртвите, мъртвите, бедните мъртви, прекрасните мъртви, самотните мъртви, глупавите мъртви, сигурно не е трябвало да умират, но ето на, умряха тъпите копелета, взеха, че умряха, а това не беше особено наложително."

Както не е особено наложително да се умира на няколко месеца, в утробата на майката. Както не е наложително лекарите да му казват "липса на сърдечни тонове", защото то е смърт. И освен това е и аборт и ето тук можете да видите какво е всъщност. Всъщност не е наложително да умреш и на двадесет и няколко години от рак, и всичко, което можем да направим за теб е да ти съберем 1600 лева, защото няма какво друго да направим. Стъписани сме от смъртта ти, защото знаем кой си, и сме щастливи, че не сме ние и злорадствуваме и псуваме, но главно злорадстваме, че не сме ние, че ти не си наш брат, баща, син, любим - ти си просто един Иван. Вадим колкото пари можем да дадем за теб и се надяваме те да ни откупят радостта, че не сме ние, а си ти. Надяваме се индулгенциите да изчистят съвестта ни от спомена за първичната радост, че не сме ние, а умираш ти. Когато си на няколко  седмици не купуваме дори индулгенции, защото не те познаваме дори, ти не съществуваш, само майка ти усеща, че си жив в нея, но тя е единица, а ние сме милиарди и не ни интересува твоята дребна, мъничка смърт. Ние се радваме неистово, защото не умираме ние, а ти.

Продължавам да чета "Некролози" и съм щастлив, защото в тях намирам хартийките, с които Няня си отбелязва - сметка от сладкарница, любовна бележка, страница откъсната от дневника й, изследване за паразити /глисти/, защото работеше в детска градина. Щаслив съм, че днес, че тази коледа е някой друг, а не аз.