Това излияние е в отговор на Правилник за вътрешния ред в CC според Чичо Боби

Това излияние е в отговор на Правилник за вътрешния ред в CC според Чичо Боби

Този текст няма за цел да обиди никого. В него е представена гледната точка на един малък човек в една голяма компания.

Първият абзац от Чичобобевата мисловщина няма да я коментирам. Единствено бих наблегнал на думите „взимам трезва преценка”, които изчитайки текста до края, малко излизат от „шеговития” стил на съдържанието.

И така относно графикът. Знайно или незнайно за всеки от операторите, заплатката, която скъпата фирма превежда всеки месец, са въз основата на графика и изработените часове. Когато имам 21 отработени смени за месеца, получавам парички за точно толкова изработени смени. Също така има 2 простички и единствени условия относно смените, а именно – трябва да има 12 часа почивка между 2 поредни смени и 32 часа почивка между 6 поредни смени. Ако всеки един от нас спазва тези прости правила, можем да се сменяме всеки път, когато трябва да сме навреме вкъщи за погребението на златните рибки, да посетим рожденния ден на любимия човек или пък случайно, но само в най-краен случай, да посетим някоя лекцийка или упражненийце(т’ва е различно от изпражненийце) – дал бог тапийка за всеки.

А сега отностно разните причини. „Пуши ми се” според мен е една много добра причина за излизане в нерегламентирана почивка. Да видим къде е логиката в това прокълнато-от-вътрешния-ред съждение. Развиваме следния сценарий: На колежка е минал един час от последната почивка. Остава още толкова до следващата. Попада и следващия клиент, който за нещастие е от Варна. И в този момен прага на операторското търпение е прекрачен. Всички знаем, какво означава това – нервно потропване с крак, „пиперлив” език и непреднамерено пропускане на „Благодаря Ви за обаждането”. Според мен едни 5-7 нерегламентирани минут, които биха могли да бъдат „избити” в голямата почивка, биха подобрили работния процес, отколкото да му навредят. Е вероятно греша – все пак не бях одобрен за TL, когато се пробвах.

Относно облеклото в CC. И аз съм склонен да се съглася с възгледите на чичо, но. Но, но, но. Сигурно малка част от колегите са се качвали по горните етажи, за разлика от брадатата гад. Ние не сме трима пънкари с фешън прически, сребристи костюми и Blackberry устойства затворени в малка кутийка със собствен климатик. Ние сме няколко дузини дишащи хора, работещи с още толкова греещи компютъра, приковани под северозападния напън на лятното слънце. Ние работим в 32-градусовият инкубатор наречен CC. Честно казано гледката на космати крака, ноктясали нозя и къси медицинки-поли би ми била по-поносима, отколкото това как 10% от телесната ни течност се е изляла по блузката, панталоните, чорапите и обувките ни. Вероятно е и по-хигиенично.

Относно чистотата... Още помня времето преди малко повече от година, когато все още давах нощни смени и много се дразнех, когато станеше 7 часа и идваха човеците с прахосмукачките. Сега не давам нощни и не знам дали идват – май не. Също така помня и редовните женици с усмивки на лицата и поздрави в словата, които минаваха да събират кошчетата за боклук. Е тука чичката е прав. Като няма кой да ни чисти, ще трябва ние да чистим. За самото пазене на чисто си е ясно.

Служебните моби. Не съм особено сигурен, а и не ми се проверява, ама операторчетата, каквито ние сме, се водят експертен персонал без ръководни функции(или нещо от сорта). Демек, аз имам готов график, който съм си направил месец преди да влезе в сила. Знам, че еди-кога си съм 1ва смяна, а еди-кога си съм 6та смяна и съм длъжен да се появявам десетина минути преди това на работа. И когато съм се прибрал след полунощ от работа, с разбит биологичен часовник, ям, гледам телевизия или цикля на компа до два-три. И реша да се събудя към 12-13h през деня, да пия кафе, да ям и да отпътувам за работа, някак си не си представям, за какво по-точно би ме потърсил някой колега, бил той равен или висшестоящ, в 10h сутринта...

Аз от своя страна съм сигурен, че всеки един от нас трябва да направи максимално усилие да се чувства добре на работното си място, защото в края на краищата от кондицията ни зависи отличното изпълнение на работният процес.

****Text created by Karandash****