Събудих се в пет и половина сутринта. Бях забравил да изключа алармата на телефона. Metallica тъкмо стигнаха до „some men like to hear, to hear the cannon ball roaring, me I like sleeping…” и Няня се размърда, за да измърмори „Това оттатък, докога ще пее?”. Станах и изключих алармата. И се разсърдих. Какво си въобръзява тя, че ми държи тоя гнъсничък тон? Какво ме пита „докога ще пее?” – ще пее докато свърши песента. И какво се очаква от мен като бъда обстрелян със сарказъм, трябва да спра звъненето и после да почна да се чувствам виновен, че се е събудила ли? Или какво?!
Върнах се в леглото и в знак на сръдня не я прегърнах. Полежах и придремах още около час и нещо. В този момент още имах доброто намерение да не закъснявам за работа. Станах отново към седем и половина и си налях остатъка от вчерашното кафе. Сръбнах две глътки, запалих цигара и включих компютъра. Гледах си тъпо блога и се чудих какво да пиша. Не можах да измисля нищо. Влязох да взема душ. Видях, че съм много брадясал, но времето напредва и реших да оставя бръснача и да ползвам самобръсначката. Наклепах си лицето с пяна и тъкмо започнах да се дращя, когато Няня отвори вратата на банята.
Връхлетя да ме целува с радостни викове: „Колко се радвам, че си вкъщи, като се събуждам! Мислех, че си излязъл, искаш ли кафе?” Естествено, че искам кафе. След това бях нацелуван и тя с пяна за бръснене по носа, развявайки къдрици, замина да прави кафе. Тогава си помислих за това, как й харесва лицето ми да е гладко, и въпреки че отнема мого време се хванах за бръснача.
След около двайсетина минути излязох от банята, чистичък и намазан с автършейв. Няна вече пиеше кафе и гризеше шоколадови бисквити. Гледаме мързеливо сутрешни новини и си говорим глупости. Отивам да сипя още кафе. Връщам се, сядам на фотьойла. Няня се намества върху мен и пита „Гушкане? Или нямаш време?” „Ще имам време довечера след работа и след зъболекаря.” – отговарям аз. „Уфф...” цъкли се тя с големите си зелени очи. Продължаваме да се мотаем и да си говорим глупости. Някъде по това време съм решил, че имам време за „гушкане”.
Взимам я и я занасям в леглото. „Реши да закъснееш ли?” ме пита тя, докато се измъква от домашната си поларена рокля. „Не. Реших да съм навремеза гушкавото ти настроение.” „Днес повече отвсякога” казва тя. Разкошна е. Топла. Не бързаме. Гледа ме в очите и измърква „Нищо не е хубаво без теб.” Прошепвам и нещо в ухото и тя се усмихва. След това и двамата рязко ставаме от леглото. Аз, защото трябва да отида на работа, а тя, защото трябва да отиде да избере рамки за очили на майка си.
Докато чакам метрото намирам в джоба си бонбон Raffaello и бележка „Обичам те!”
Реплика на Няня
Не е вярно! Не може да звучи песен на Metallica в пет и полоина през нощта, аз да изсумтя нещо в знак на недоволство и той да ми се разсърди! Която и да е тя, колкото и гениална или любима да му е тая песен на чичката - не може. Не може, освен това, да се сърдиш на някой, който мрънка докато спи! Ако ме беше събудил с думите; „Гушкане?„ в пет и половина, нямаше да буча, ама песен на Metallica, айде няма нужда! Имам право да мрънкам докато спя или докато някой ме буди в безобразен час, или докато някой не се съобразява с моя сън. Ако няма пожар или нещо друго зслужаващо внимание, няма нужда от тоя шум! Извинявам се на феновете на Metallica, за които звучи осквернявщо да употребя тази дума, но в пет и половина през нощта, всичко е шум.
Останалото е вярно.
0 comments:
Post a Comment