Народното недоволство и българският фолклор

Нека да ви разкажа една българска народна приказка.

Неделни бълнувания в зимна вечер

Седя си аз на именния си ден и си бачкам („Мамка му!!!”). Часът е 23:01 и ми остават точно 59 минути докато свърша работа и се прибера, за да си пийна както трябва. От лаптопа дъни  Rammstein и на мен ама грам не ми пука, че Хасан от село Долно Нанагорнище има проблем с четворката в автоматичното меню. Вече се чуваме за 5-ти или 6-ти път по въпроса. Лошото е, че проблемът е в задтелефонното устройство. Но съм в прекалено добро настроение, за да не помогна на бедничкия Хасанчо и да го поставя на мястото му. А именно в трудов „курорт”.

С една от колежките си обменяме простотии по мейла – забавно е… То какво да правиш в неделя по това време, напомням: 23:09 (вече). И колегата техникъл е именник и е на работа, ама на него му е зле, бил се бил напил оня ден. Какво да го правиш – и той душа носи.

Мамицата им!!! Звънят!!!