Чичката иска да набие някого

Боже, боже, защо не съм достатъчно богат, за да си позволя брутално физическо насилие над разни, дразнещи ме индивиди! Как мечтая да слушам пукота на счупените им кокали и писъци от болка! Как искам да ги ритам, блъскам с чук между очите, режа на парчета, как щастливо ще въздъхна като видя предсмъртните им гърчове и чуя последните им хрипове. Но на бодлива крава, бог рога не дава – както се казва из пословиците и поговорките, та и аз не съм достатъчно богат, за да си го позволя. Затова ще си позволя да опиша едни мисловни модели, за да се изпълните и вие с омраза и злост и никога да не толерирате никоя дребна тутурутка.

Мисловен модел на дребната тутурутка*.

*дребната тутурутка е индивид от женски пол, който би бил жива проститутка ако не го беше страх.

Представете си офис, който работи 24/7. Представете си сега, че в този офис вечерна смяна са:

един, който е досущ като Чичо,

един, който е доста пич – примерно като Орела, но не толкова положителен като Орела, а малко по-кисел

една мацка с очила – също пич /пичовщината като явление може да се наблюдава и в индивиди от женски пол/.

Сигурен съм, че сте си го представили. Сега – в този хипотетичен офис един от вечерната смяна, трябва всяка вечер да праща email на шефа колко клиента за деня са отказали да получават newsletter. Няма задължително условие да се праща СС: до всички служители. Вечерта е Х. Тия тримата се разбират кой да прати email и единият го праща. На другата сутрин идва на работа дребната тутурутка. Решава, дори не решава, а прави презумпцията, че никой нищо не е пратил и отново праща на шефа email за клиентите, които вчера са се отказали от newsletter. След това тутурутката отива при пича, който е досущ като чичо и му казва „Вчера сте забравили да пратите email.” Ама те не са, пратил го е същия тоя киселия, дето прилича на чичо. След това при киселяка идва пича дето мяза на Орела и вика: „Вчера си забравил да пратиш поща на шефа.” Е, верно ли бе? Как разбра? Нали снощи трима, души се договорихме, аз да пратя поща – пратих я. По какво разбрахте, че не съм я пратил.” Почнал да крещи тоя киселия, дето е като чичката. Били познали по това, че не били уведомени. „Е да ви!!! Не съм длъжен да, ви уведомявам! Няма такава процедура! Защо смятате, че не съм си свършил работата? Защото съдите по себе си ли? Затова е!!!”

Мисловният модел „дребна тутурутка” прави презумпцията, че хората не си вършат работата, ако тутурутката не е известена. Тутурутката смята, че вътрешния правилник на фирмите е по-важен от законите в държавата. Тутурутката е винаги щастлива, защото смята, че й го слагат в дупето от любов. Тутурутковото мислене е заразно. То е като проказа, ако ви налази, мозъкът ви ще се разяде и изчезне. С тутурутката оправия няма, тя е като хлебарка. Затова трябва да бъде убивана. Но тъй като не може, защото убийството е незаконно, съсипете я психически или й го турете отзад, но накриво, за да я боли.