Вчера Кольо Алкохольо дойде да вземе моя рутер, щото неговият бил сбъгясал и докато кротко сръбвахме винце разказа следната история. Преди доста време работел в борса за учебници. Вратата на борсата се заключвала вечер след края на работния ден и сутрин преди да се почне работа я отключвали. По това време няколко от приятелите на Кольо учели в Милано. Дошли си те през лятото и един прекрасен ден, когато Алкохольо не бил на работа се уговоили да се чуят по телефона за точен час и място и да се видят. Обаче денят бил наистина много як, слънце, птички, едно друго... Кольо дори не бил на бачкане и за да отпразнува тая работа взел две шишета мента и малко безалкохолно, омесил ги както си му е редът, пийнал ги щасливо и трупясал да поспи. Приятелите звънели, звънели, звънели, той не онговарял и накрая те се притеснили. Дотътрили се до тях и взели да му звънят този път не по телефона, а на звънеца. Нашият човек се събудил тежко, огледал се с едно гурелясало око, незнайно защо решил, че е на работа и изкрещял към вратата: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!" След което отишъл и отново си легнал. Миланските приятели доста се веселили на цялата случка и всичко щяло да си бъде наред ако следващия път, когато те се напили насред Милано не се сетили за Кольо Алкохольо. Но те се сетили и започнали буйно да крещят на всичките 5 или 6 познати им езика: "Учебници не продаваме!!! Утре след 9:00!!!"
1 comments:
Ставам си аз преди работа, огледах „се с едно гурелясало око” и понеже чичо беше обещал да ми изтипоса в днешната история на деня седнах и започнах да чета. За съжаление чичката малко е поизменил историята. Дали заради изпитото вино, дали заради натовареното ежедневие, дали, за да е по-лесно смилаема от масите, дали, защото аз не съм я разказал както трябва, дали от възрастта... В крайна сметка подробностите не са важни.
Но имам един въпрос, чийто отговор дълбоко ме интересува. Мили чичо Боби, защо подкоповош моето с пот и махмурлук извоювано реноме на един истински Алкохольо като принизяваш способностите ми до 2 (цифром и словом – ДВЕ) бутилки мента??? Както знаеш, моята крехка душевност е изключително лабилна и подобни клевети само могат да разклатят устоите на чувствителната ми натура, в резултат, на което да се пропия още повече. Или пък има друга причина и това е някаква конспирация с цел да се докажа на някое от двете партита, които предстоят. А може и на двете. Ако е така приемам предизвикателството, но този път ще трябва да съм културен, че Дамян от миналогодишното ни парти вместо „Добър ден!”, „Добро утро!” или нещо от този род ме посреща с думите „Ти що не си гол, бе?”. (Тук е моментът, в който трябва да се изчервя. Е, не се изчервявам. По-скоро позеленявам от яд... 2 (ДВЕ) бутилки мента!!! WTF???)
Кавото и да се крие зад тази сериозна фактологична грешка, аз, като един истински Българан ще кажа следното: „Кой, бе? Аз ли бе? Аз толкова много съм изипл колкото ти не мойш и да си представиш...” След това ще се потупам като Кинг Конг в гърдите, ще си отворя поредната бутилка нещо си там, ще ударя един здрав гълток и ще си намеря повод да пия. А именно – възстановяване на реномето.
P.S.: Цялата тази история доказва едно. Каквото и да правиш, колкото и да се трудиш над успеха и издигането си, все някой ден постигнатото става на пух и прах за има-няма пет минути. Е, поне научих как е „Не продаваме учебници!” на италиански – “No libro vendi.”
P.S.S.: Освен двете бутилки мента имаше и три големи водки и не знам колко бири, около седмата спрях да ги броя. Ама то вече - след дъжд качулка или my personal favorite – „Нека кажат, че сестра ти е курва, пък ти ходи доказвай, че нямаш сестра.”
*това е на Алкохольо коментарът за историята
Post a Comment