Чета некролози. Не във вестника. Истински "Некролози" от William Saroyan. Това е чичката на малката снимка. Много готин чичка. Иначе некролози чета само във вестника. По тях разбирам дали денят ще е добър или лош. Броя ги. Ако има повече некролози на мъже, значи е обикновен ден и няма от какво да се притеснявам - добър ден. Станал съм, жив съм, дишам, едно друго. Плаша се от дните, в които има публикувани повече некролози на жени. Това са лошите дни, дните, в които нещо ще се изкучи със сигурност. Нямам обяснение защо е така, но е така. Saroyan пише: "...Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическа смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и есвързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено - то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява отново с пълна сила.
