Обувки

Не е вярно, че само жените развиват фетиш към обувките, мъжете развиват същия фетиш. Няма проблеми. Модерни времена – еманципация, опедерастяване, каквото и да е. Разбира се забавно е, когато на някоя маса, насред компания, отпуснал се след третата бира, женен или със сериозна връзка мъж, разказва как е изпушил мастърбоксове цигари пред магазините за обувки, докато „любимата” си е избирала обущета. А ако е непушач? Няма такъв филм. Ако е непушач, на втората екскурзия за обувки е пропушил като комините на Кремиковци в най-добрия им период. Освен почването на гадния никотинов навик ще бъдат нанесени и други поражения. На мъжът му е оставено време да мисли.

Наскоро една жена ме попита „Не може ли жената да си ходи по магазините, а мъжът да си прави нещо негово!” Бях на път да се влюбя в нея. Но не, не може. Жените обикновено държат партньора поне от време на време да ги придружава на тия екскурзии. Така явно разбират, че имат партньор. От друга страна мъжете държат да се уверят, че цял ден ходене по магазините е наистина ходене по магазините, а не оправдание за отиване при любовник. Запитването на въпросната дама обяснява, защо на почти тридесет тя все още не е женена и не живее с „гаджето” си. Освен приятните неща, мила, трябва и неприятните да се правят заедно, е затова не може.

Една от най-хубавите черти на мъжете е, че след подходяща дресировка от страна на учители, родители, баби, дядовци, гаджета, съпруга/съпруги, плюс попитото от приятели и някоя по-влиятелна любовница /дресировката на средностатистически мъж е дълго, трудно и опасно занимание/, правилните неща биват извършвани от мъжа автоматично и без замисляне. Дългото висене без нищо конкретно за правене им дава време да се замислят. А ако все още не ви е известно при индивидите от мъжки пол замислянето води до прояви от свински характер.

Но да се върнем при въпросния човек, който пуши пред магазина за обувки. От първия до третия магазин цигарата се пуши средностатистически за седем минути. Не броим цигарите, които са изхвърлени, защото „патето”, „зайчето” или каквото там друго животно е завъдено за отглеждане е излетяло, устремило се е към следващия магазин и трябва да бъде догонвано. Мъжът все още си мисли, че е нормално да изчака жената, докато тя си избере обувки, какво толкова – половин, един час и това е. Нека да е щастлива, нали я обича.

От третия до деветия магазин цигарата се изпушва средностатистически за пет минути. В погледа се чете неприкрита ярост, очите шарят наляво-надясно в търсене върху кого да бъдат стоварени няколко мегавата озлобление. Мисловния процес е стигнал до извода, че никой от околните не е виновен и затова гневът трябва да бъде сдържан. Стигнато е и до извода, че мъжете и жените са коренно различни и щом някакви глупави патъци я карат да се чевства добре – какво толкова, не е приятно, но ще го изтрая.

След деветия магазин копеленцето е на ръба на лудостта. Заобикаляйте го отдалеч, дори не го поглеждайте – взривоопасно е. Цигарите са свършили и по закона за всеобщата гадост, наблизо няма магазин за тютюн. Толерансът към любимата е избягал и е станал моряк, а мисловният процес е стигнал до „Тая коза, няма ли да се осъзнае най-накрая!” или цикли на „Да му е.. .айката!”. Одисеята приключва, след като „милото” си е намерило обувки и е щастливо като тиква или не е успяло да намери нищо и е кисело като плесенясал лимон.

В първия случай очакваме търпеливият гаджулин/съпруг да получи репарации. Във втория случай очакваме вечерта му да заприлича поне на предверието на ада. Какво обаче се случва с очакванията? Независимо какво се е случило единствено правилни са очакванията за втория случай. Дверите адови ще се разтворят със сигурност.

Сметката за телефонни разговори ще набъбне драстично, за да бъде споделено с всички приятелки, мама, баба, леля и неопределен брой колежки какви патъчета са били намерени / не са били намерени. Вечеря няма да бъде сготвена /ако още не сте разбрали, агонията не приключва следобед, приключва с работното време на магазина за обувки, който затваря най-късно, за по-големите градове 22:00/. Коя ли жена ще седне да готви, когато е обзета от щастие поради намирането на нови чепички или е покрусена от не намирането им. Секс няма да има, защото новите обувки или ще се разтъпкват или „Остави ме на мира, не виждаш ли, че съм нервна!”

Гореописаната история се случва поне веднъж на месец след първата година и половина от връзката. Задължително. Ако не се случва, значи нямате брак, нито сериозна връзка и можете да се считате за един от малцината щастливци, на които съдбата се е усмихнала.

Както и да е... След известен брой такива кампании и сериозно пристрастяване към никотина мозъкът на мъжа се е размърдал. Наистина по-бавно от движението на континентална плоча, но се е задвижил. Човекът е научил кои са добрите магазини за обувки, бил е облъчен с подробни и редовни анализи на модните тенденции, качествените характеристики и особеностите на обувната индустрия. И тъй като магазините за обувки предлагат и асортимент за мъже, по витрините са били видени доста чифтове мъжки патъци. Настъпва моментът, в който мъжът е обзет от нещо, което доста прилича на Стокхолмски синдром. Налазват го мисли, за това че не харесва обувките и е време най-накрая и той да си купи поне един свестен чифт. Това е повратният момент в който мъжът започва да развива фетиша към обувките. Разбира се, развитието на тая мания е доста по различно, съвсем не е като при жените. То протича спокойно и почти незабележимо. Съчетано е с дълъг период на онлайн и офлайн проучвания, сравняване на цени и наблюдения. При мъжете няма дълго мотане из магазините – бърз поглед от вратата, секундно зазяпване по витрините, много малко пробване. Мъжкият фетиш към обувките е почти аскетичен в сравнение с женския. Избират се висококачествени продукти и се отделя сравнително малко внимание на дизайна. Усилията са насочени към снабдяване с по един чифт обувки подходящ за определена цел: спорт, ежедневие, риболов, работа. Резултатите обичайно са добри – вместо натрупване на сто чифта обувки се получава колекция от около максимум десет чифта, който са издържливи и остават в употреба дълго време. Така дори гаджулината/ съпругата одобряват по-сериозен разход по новия фетиш. И когато следващият път на маса, чуете някой да разказва за манията на любимата си по обувки, обърнете внимание на неговите собствени. Пред вас стои поредният маниак. Има и изключения естествено – неженен, необвързан мъж със супер обувки, който не коментира – бъдете сигурни той е гей.