Получих покана, но няма да отида. Обадих се сутринта да му честитя рождения ден. "Добро утро, ... ми, честит рожден ден! Да си жив и здрав!" "А, благодаря, ти как си?" "Добре съм, вие как сте!" "Добре сме. В неделя ще се чествам, ако искаш ела!". Не, бе, не искам, ако ти искаше да ме поканиш щеше да ми се обадиш по-рано и да ме поканиш, вероятно преди рождения ти ден. И тук аз съм кретен, че въобще продължвам да говоря с него: "Къде?" "У нас." Тук вече се сещам, че не ти ща и поканата и чудото и казвам: "Знаеш, че в събота и неделя обикновено работя, няма да дойда." "Добре" - ми казва той с облекчение. "Хайде, приятно прекарване и чао." "Чао."
4 comments:
:(
недей с лошо...
знам, че се случва... само ми е любопитно за бивш приятел ли става дума, или за такъв, кто си е останал през цялото време проекто-приятел. е, може да има и 3ти вариант; но от тия 2та мисля, че 2рият е по-гаден.
bashta
съжалявам, наистина. защото в тоя случай те разбирам даже по-добре, отколкото ако беше някой от предните 2. но понеже е адски дразнещо да казваш на някого, че разбираш какво усеща (на 100% това просто е невъзможно), спирам дотук.
Post a Comment