GSMarena.com имат много хубава статия по-въпроса. Направена е с елегантно чувство за хумор и се отнася за всичките технологични джаджи, които са го отнесли от мобилния телефон. Като я четох си мислех, че мобилните отвяха и разни други неща – например телеграмите. Спомням си как едно време, от време на време можеше да биеш една телеграма на някой, който е на вилата си – примерно. От известно време телеграмата въобще не се предлагала като услуга. Как ли ще се чете Удхаус – много ми е чудно. Какво ли ще разбират от телеграмите на Бъртрам Устър. Ще знаят ли защо е кратък изказът? Ще има ли кой да им напомни, че се е плащало на дума? Отнесе го и писането на писма – сега на хартия, във формата на писмо пристигат само разни сметки и извлечения от банки. Преди имаше лепене на марки, писане, чакане, опити за грамотност, ароматизирана хартия – ще ти помни ли някой какво е „епистолярен роман”? Баба ти трънкина. Как ще се приема на Буковски „Поща”-та? На първо четене се сетих за телеграмата и за писмата, сигурно има и още неща, сигурно и възприятията ни за неподозирани от мен неща ще се променят по неподозиран за мен начин. Носталгия… и любопитство.
Въпросите морално етически не са като въпросите орално фалически. Не е като да пишеш „кур” на стената на историческата забележителност и да прославяш родните дружества туристически. Сложни са тези неща – много. Идва ли се на работа по-къси гащи? Да се изпляскам ли с колегата/колежката или не? Дали пък да не прецакам шефа? Защо да не подгъзурча куйрука и да не стана кафяв нос – и без това всичко отива по дяволите, поне аз да съм добре? Да взема ли пък да си свърша работата? Защо да не поскрия данъци? Но няма какво да го мисли човек, дето викаше един приятел: „Мразим да мислим, защото се потим и миришем лошо!” Та така… Вторник.
