Котка на прах


Преди няколко дни, вкъщи дойде един познат. Пи кафе, пуши цигари и разказа готина история. Гледал по телевизията някакво интервю с деца. Питали ги какво е отрова за мишки. Едно от децата отговорило: „Котка на прах”. Винаги с удоволствие си спомням как бате Енчо попита едно момченце: „Какъв искаш да станеш, когато порастнеш?”. А то намусено избълва „Робот!”. На същия въпрос първият отговор, който успя да измисли Ирина беше – „Зелена”. Аз реших, че тя иска да стане Йошка Фишер. Дребосъците са адски свежи. После, по знайни и незнайни причини всички ставаме квадратни.

GMO - генно модифицирани храни

Гледам навсякъде, че напоследък е страшно модерно да се протестира срещу генно модифицираните организми. Айде стига, много е знаела баба ти, че пестицидите са вредни, та да протестира срещу тях. С тоя скапан интернет се оказва, че всички знаят за всичко, по много, защото са прочели някой форум. Какво като е генно модифицирана свинята, нямам нищо против да има десетина бутчета пилето. На вкус не вярвам някой да го усети. Едно време в някакъв разказ, четох за един, дето бил такъв чревоугодник, че можел да разпознае яребицата, дето яде, дали е лежала на лявата си или на дясната си кълка. Кой знае колко генно модифицирани неща сме изкльопали досега – сега тепърва ли да демонстрираме срещу тях. Ама, не знам си какво си, ама чист свят за децата ни, абе, що не си… Баба ти сигурно смята, че компютъра е вреден за теб, ама не ходи да протестира. Кой знае към още какви неща ще се адаптираме както към смога, нитратите, луминисцунтните лампи, излъчванията от мобилните телефони. Еволюция. Какво има да се протестира – не знам. Ава иначе е готино, няколко часа протест и отиваш да ковнеш две сандвичета от напълно натурални продукти в МакДоналдс.

Зов за помощ

Има дни, в които не ми се прави нищо. Ама наистина нищо. Искам да се върна в леглото и там да си подремвам до вечерта. А вместо това ми предстоят няколко наистина гадни претоварени дни. Напоследък дори не ми се пише в блогата, сигурно ще да е някаква пролетна умора. Кафето не ме изправя на крака и въобще - апатия. Жестока. Надявам се някой да има рецепта за лечението на тая работа. Приемам всякакви предложения. С най-грамадански нечовешки усилия успях да напиша кой печели във февруарския конкурс "Снимай се с чичо Боби", но нищо повече.
Студеното време още повече прецаква работите, дори не ми се излиза. Поне да беше топло да може да се кеси навън, а то - дърво и камък се цепят. Минус четири градуса. Ебаси, какво става не мога да разбера.
Моля стегнете симозъците ако можете и препоръчайте нещо, каквото и да е, за да се оттърва от това настроение. Гледам по онлайн книжарниците хората цели книги са написали, но дори не ми се пазарува...

To blog or not to blog

Или по-скоро, да си признаем ли, че имаме блог. Голяма дилема. Имаме си блог, да си признаем ли или не. Естествено, че ще си признаем, за да ни четата повече хора, за да се популяризираме, за да се видим колко сме умни и какви важни неща ни интересуват. Това е за приятелите. Да си признаем ли на колегите? Естествено - да си признаем, те ще ни разберат най-добре като се оплакваме от работата си или се хвалим с нея. Е, има опастност шефа ни да научи, но ще бъдем внимателни. Да си напишем ли блога в CV-то? Е, разбира се, ако в обявата има веселата думика "креативен", много ясно, че трябва да си признаем, освен ако блогът ни не е мнооооого тъп. Обаче никога не си признавайте ако тази думичка я няма. Скоро на едно интервю питали мой приятел колко време отделя за "хобито" си. Той пише горе долу колкото и аз, по около 10 мин. през ден. Интервюиращият похъмкал неодорително. Така че, лъжете, не признавайте, е имате блог, тия копелета, няма да го намерят така или иначе, защото главите са им заврени в гъза - като на всеки HR. И да си признаете, че имате блог и да не си признаете пак ще прецакате същите минути от работното време, а ако си признаете само ще се вторачват в кой час от денонощието публикувате. Гледайте блогът ви да е влиятелен, за да може да закопава живи хора. За да ви носи пари, за да ви прави кеф, за да отпускате парата с него. А ако решите да си признаете - гледайте да сте готови да си понесете последствията от простотията на HR-а, който стои срещу вас.